автор: perun

Поръсена като че ли с червен пипер скала,
ландшафта на деня крепи със трескав лъх...
Разчепква алчно зноят – на валма от дъх –
памука бял на облаците, скършили крила.

Необуздана мараня нашетва кръгозора
с нетленните мангалчета на живите огньове.
И само на чадърите в усойните каньони
цъфти на едро хрисимата плажна еуфория.

Морето безпризорно е заспало възнак –
мистичното море от приказното детство –
и аз го имам за съребрено наследство:
разбирай грапавата и солена, синя глътка!

Лъщят от пот мравуняците на тълпата –
весден под прицела слънчевата бленда...
Една, гигантска и добра, забравена вселена
нощес в покоите си ще приспи земята.

* * *

Червената скала подпира с бронзов връх
предмостието на небето ниско, главоломно.
Изнежено до болка чувство за бездомност
посяват птиците – с веявици от снежен мъх.