автор: panbal

Размисли за БЪЛГАРСКАТА ТИКВА - анотация, уводни страници на дипломна работа
ТИКВАТА – („ТИКВУС БУЛГАРИУС”)
(Резюме на дипломна работа)

Уважаеми, господин Ректор!
Господа доценти, професори и академици!
Аз, Петър Петров Перков, абсолвент от Историческия факултет, си избрах за тема на моята дипломна работа „Българската тиква – история, физическа и духовна характеристика” по няколко актуални съображения. Първо, защото вие сте обучавали, възпитавали и благославяли хиляди български тиквеници, гордост на родната икономическа и политическа мисъл, защо и аз да не бъда един от тях!? Второ, защото достойнствата на „тиквус булгариус” стигнаха вече не само до софийската стокова борса, но и до европейските пазари, до книгата на Гинес, до ресторантите на НАТО и Европейския съюз, до Брюкселските витрини, че даже и до таблетките на космонавтите, в които има българска следа. Трето, в духа на Новото време, съобразил съм се с уникалните, потенциални възможности на българската тиква: че тя може да ни измъкне от тежката икономическа криза щом вече и китайците живо се интересуват от нашето тиквено семе, та имаме, значи, изключителния шанс да станем сателит номер едно на водещата световна икономика...
Освен горепосочените мотиви, чрез огласените резултати от поредица журналистически експедиции и разследвания в средна Азия за произхода на прабългарите, добрах се до ценни исторически факти: че не конската опашка, а тиквата е била извезана с конци от свински черва на тяхното бойно знаме – символ на философското мислене на езичниците за невидимите неща вътре в необичайния природен дар.
Много възходи и падения, слава и позор е преживяла прабългарската тиква в своя исторически път! Ето само няколко акцента от изложението ми в първия раздел на темата:
* * * Както е известно от историческата наука, небесният покровител на прабългарите, бог Тангра, е бил доста своенравен, самонадеян, предизвикателен и недисциплиниран, каквито всъщност са били и следващите ни богове до ден днешен. Своята неповторима самобитност Той проявил и по отношение на тиквата. Докато Ложата на източните богове я обявила за потенциално опасен, непознат, тайнствен, дяволски бурен на природата, бог Тангра пък напук на колективната божествена анатема, благословил „тиквус булгариус” за божество, направил я символ на знаме, както вече казах, издигнал й пиедестали, сиреч, свети места, за поклонение. Сигурно от тогава датира традицията всеки аул, селище, град, община да си избира за кумир, вяра, талисман, молитва, жертвоприношение и прочие, най-голямата и най-зрялата тиква от своята територия. И забележете: това езическо обожествяване е станало по същото време, когато Индийският небесен покровител обявил обикновената мършава, попикана крава за божествена! Изборът на Тангра, обаче, бил далеч-далеч по-добър, глобален, защото не само степните коне, отровните стрели и копия, но и прабългарската тиква има съществен принос в интеграцията на пра-прадедите ни към цивилизацията, та може спокойно да се каже: много векове преди Симеон Велики, Кирил и Методий, Хитър Петър и Бай Ганьо и ние сме дали нещо на света...
* * * В по-късните векове, когато нашата прародина Болхария е била пренаселена от възпроизводството на малцинствата, от неканени гости и завоеватели, от извънземни зелени, недопечени човечета; когато настъпила гладната криза, бог Тангра извършил второто си епохално, революционно дело, за да съхрани племето ни: отменил анатемата на другите богове, анулирал и собствения си декрет за идолопоклонничество по отношение на тиквата! Но тъй като благородната му стратегия не била разбрана и достойно оценена от постния народ, настъпил тотален, демократичен хаос в прабългарската ни държава. Всички тикви – малки и големи, зелени и презрели, с дръжки и без дръжки – били смъкнати от своите свещени места за поклонение, спукани и рязани, за да се види какви дяволчета има вътре, стъпкани или лакомо изядени барабар със семките и кората.
* * * Третият акцент в първия раздел на темата, осмелявам се да го кажа, дами и господа, е всъщност моят принос към нашата историческа наука, а именно: стратегическата роля на „тиквус булгариус”по времето на Великото преселение на народите, в частност, на прабългарите. Добрах се до потвърдени факти (библиографията е посочена на последната страница!), че в кръвопролитната борба с многобройните си врагове и завоеватели, прабългарските военни стратези, за пръв път във военното изкуство, много-много векове преди първата бомбардировка от аероплан, значи, са използвали тиквата като защитно и нападателно оръжие, чрез редица хитроумни приложения, които само един български и прабългарски гений може да измисли! За какво става дума?
х х х За имитация на тикви, като пехотни мини, пълни с избухливи течности и вещества, с отровни насекоми и земни твари, с развалена и заразена храна, предизвикваща бързо разстройство във вражеския стан;
х х х За хвърляне от крепостни кули на тикви с изрисувани страшни дракони, дяволи и зли богове, като божия поличба, за всяване на паника всред нападателите;
х х х Но най-съществена и неоценима е била ролята на „тиквус булгариус” за оцеляването на Аспаруховото войнство в гладни години. С парче варена или печена тиква, войните му, (също като днешните наши пенсионери), са могли да преживеят цяла седмица и да побеждават! Не е за премълчаване, например, фактът, че в дългия и труден поход на хан Аспарух, много плодове и зеленчуци, коне и мулета, диви и домашни животинки, са изчезнали безследно по прашните пътища, но тиквите на нашите прадеди издържали историческото изпитание. Корави тикви – и до днес щастливо оцеляват!

В процеса на работата си по темата, добрах се до една много любопитна приписка в исторически надпис на тиквена кора. Някаква красавица от свитата на хана често му пеела чалгаджийска песен за тиквеното семе! Според текста на песента, оглавила някогашната ханска класация, породистата семка преплувала Дунава в стомаха на едно от мулетата на обоза и чак на петия ден семката била изакана от мулето някъде в Делиормана, на селско торище. В контекста на този още непотвърден от историографията ни факт, никак не е чудно, защо родилният дом и на съвременната българска тиква е селския, градския и софийския боклук; защо там най-добре вирее и стига до своите олимпийски размери! Склонен съм да повярвам на текста на песента и поради още една широко огласена тайна от митничарите: че в последните години нашите български мулета били използвани от разни тъмни личности за пренос в търбуха си на какви ли не скъпоценности – злато, бижута, наркотици, шпионски микрофилми... ама моля ви се, господа, говоря съвсем сериозно, не се смейте! В случая с мулетата трябва да има някаква карма, божия намеса или прабългарска следа, която продължава да ни срами имиджа и за която още няма физическо и химическо чистене!...

Във втория раздел на моята дипломна работа аз фокусирам вниманието си върху физическата характеристика на „тиквус булгариус”, предназначена информативно най-вече за градските селяни и за свръх учения свят, който още не е виждал натурална българска тиква, (макар че нейното човекоподобие крачи по цялото земно кълбо, присъства в най-престижните международни организации, институции и форуми, в европол и интерпол). Ето и „гвоздеите” на темата в този втори раздел, само ги маркирам:

*** „Тиквус булгариус” е едногодишно, пълзящо чедо на природата с къси, хилави коренчета, но с няколко дълги израстъци, наречени милини, наподобяващи пипалата на гигантски, зелен октопод. Цветовете й са големи жълто-бели камбанки, но повечето се оказват безплодни, показни, рекламни, с измамна красота и блясък, докато трае цъфтежа им!
*** Зелените листа на малините са големи, почти кръгли, дебели и мъхести, много по-големи от смокиновите листа, с които великите художници са прикривали срамотиите на голото женско и мъжко тяло в картините си. Да се чуди човек, защо никой от тях не е използвал за тази цел нашия тиквен лист!? Ето още едно съображение, че възможностите на българската тиква са все още слабо познати на кабинетните политици, творци и учени; че моята дипломна работа ще обогати техните познания, че ще има определено позитивно, научно послание...
*** Плодът на тиквения корен е доста обемист, сферичен, леко сплескан, най-удачният природен феномен – макет на земното кълбо, както ни го представят географските карти и атлази. И най-удачната илюстрация на големия, заоблен тумбак на Бай Ганьо, както ни го описва Алеко Константинов, както са го рисували неповторимите Бешков и Чудомир. В книгата на Гинес и по щандовете на Брюкселското изложение на плодове и зеленчуци, например, няма друг самобитен, внушителен, саморасъл на боклук рекордьор по тежест и обем, освен нашата родна жълта тиква!
*** Естественият цвят на зрялата тиква е жълто-оранжевият. Но тъй като кората й е много здрава, има няколко функционални приложения като: светещи фенери за тържества и украси, за изготвяне на оригиналните, български тиквени медали, за подхлъзване не само с динени, но и с тиквени кори на всякакви идеологически, политически, икономически и прочие опоненти. Но най-важното за кората, лицето, на „тиквус булгариус” е че тя може по чудотворен начин,( като хамелеона!), да променя цвета си, в зависимост от силата и посоката на вятъра в синьо, червено, зелено, че даже и в черно... Пък за уникалните възможности на вътрешното съдържание, под дебелата кора на тиквата, да не говорим – то може да бъде тема на друга дисертация с основен акцент оригиналния, неповторимия, самобитния български тиквеник. Тук искам само да вметна, че най-престижните световни кулинарии като италианската пица, виенската кифла, френската франзела, германския хамбургер и прочие, в сравнение с нашия тиквеник, могат само ряпа да ядат, извинете за сравнението, ако някой от вас може да се обиди!
*** Като всеки плод и българската тиква си има дръжка и дупе, за по-културно да го кажем, задник. Но майката-природа така е благословила и орисала този земен плод, че задника остава винаги невидим, а дръжката му – здрава, корава, ръбеста – винаги стърчи гордо и внушително даже и когато плодът е вече мъртъв – откъснат от корена си, разложен от старост или оръфан от домашни любимци и земни твари...
А-а-а, моля ви се, не правя никакви намеци и аналогии с моркова, краставицата, банана и др. екзотични плодове и зеленчуци, възпети в толкова наши чалгаджийски песни! Макар че имам основание да пледирам и за такава известност, тъй като в последните години по нашите официални и нерегламентирани боклуци, растат вече и мъжки тикви, и еднополови тиквички с дръжки и без дръжки!...
*** И все пак най-уникалното за българската съвременна тиква си остава гена, семката, зародиша (като „бацилиус булгариус” за киселото ни мляко). Известно е от агрономическата наука, че няма друг земен плод, който да се възпроизвежда с такова голямо количество семки! Затова, струва ми се, че никак не е удачна поговорката „Прост като тиквена семка”. Ако беше така, тя щеше да си загнива, да си увяхва, да умира още в корема на майка си, а не да се бори героично за своето оцеляване и възпроизводство, дори когато е захвърлена по торища и септични ями, в мазета и складове; дори и когато е недопечена. И да ражда все нови и нови тиквички, да се приспособява, да се облагородява, да се интегрира с други зрели и недозрели плодове и зеленчуци по пътя към своята олимпийска слава и своето безсмъртие!

Жалко, жалко, дами и господа, че не ми остана време за третия раздел „Духовна характеристика на българската тиква”, но това всеки от вас може да го каже и напише след като добросъвестно анализира вътрешността на своята тиква... пардон, на своята глава; всъщност вие сте запознати с целия текст на дипломната ми работа, та може и на ум да се съгласите или да се разграничите от моите коментари и изводи.
И така, уважаеми господин Ректор!
Уважаеми доценти, професори и академици!
Като ви пожелавам здраве и дълголетие в благородната ви надпревара за образование, възпитание и благославяне на все повече тиквеници за политиката, икономиката и светлото бъдеще на милата ни родина, оставам с трепетно очакване за резултатите от вашето гласуване – за или против приемането на моята дипломна работа!

* * *
А вие, уважаеми, любезни читателю, как бихте гласували?
Очаквам и вашия отговор!

Октомври, Варна, 2012 г. Панчо Недев

(Бел.авт. Това е първа моя публикация! И понеже не зная, каква ще бъде реакцията на някои овластени „моралисти”, националисти и тиквеници, търся контакти с адвокатска кантора, за всеки случай!)