автор: silvia

"Бягай, бягай далече от мен -
аз съм дяволски много опасна,
здраво стискай мига уловен -
няма начин със теб да си паснем.."

Бягай,
бягай през девет земи!
Страх от дявола нека те гони!
Затъкни си в силяха ками,
Сменяй атове- вихрогони,

Не замръквай самичък низ път,
не заспивай в самотно усое,
да не видиш, че вихри реват,
да не чуеш на вещици воя!

Да излезнеш по нова луна,
да нагазиш до двесте въртопи
и на либето китка една
във светена вода да пот'опиш...

Да те вардят две люти ками...
Тъй ти казвам- ти тъй да направиш!
Да налюбиш до двеста моми,
та дано ме накрая
забравиш...

Ако стигна напреж твоя дом -
а те видя - а - ха те убивам,
че животът ти черен би, щом
нявга либил си самодива.
///

Удържах вихрогония впряг,
че е срамно
на слаб да удариш -
ах,
юнакът удари на бяг...

и сърцето си в мене забрави.