автор: vesan

(из цикъла "Вицове в рими")

Една история, която
уж трябва да е анекдот,
но всъщност вярна е, ми прати
един приятел. Първо гот

посмях се, след това обаче
молбата му за „виц във рими”
от нея да направя, значи
ме ангажира. С друго име

разбира се, ще я разкажа.
А най-добре от свое име
(май по-добре така е даже,
по-убедително звучи ми).

* * *

Бях влюбен от година, може би,
в момичето-мечта... красива, умна...
Узрял бях вече, нашите съдби
да свържем във едно чрез сватба шумна.

Бе всичко идеално, само дето
съпругата ми бъдеща, сестричка
си имаше. Сестрата, при което
бе страшно секси-палава и с всичко

показваше ми колко ме желае.
Присядаше във скута ми когато
самички бяхме. Често уж нехайно
изпускаше предмети на земята

и, клякайки, под късата поличка
съзирах прашки. Или пък без прашки
разкриваше, навеждайки се, всичко...
А аз стоях преглъщайки глупашки!

Два дена преди сватбата сами
във къщата на моята любима
останахме. Тя каза; „Бел ами –
наричаше ме тъй, а не по име –

във други ден се жениш за сестра ми,
но ти признавам, влюбена и аз
във тебе съм... желая те и само
за тебе мисля... Искам между нас

преди да се ожениш, да е ясно!
Ще бъда горе... в спалнята... ела!”
И тръгвайки по стълбите, с прекрасно
движение, възкъсата пола

свали и ми я хвърли. Боже мили,
стоях почти минута като пън
усещайки се празен и без сили,
а после се обърнах и навън

отправих се към своята кола.
На входа ме очакваше баща й,
щастлив и просълзен. „Ела, ела,
ела да те прегърна, зетко! Зная,

че трудно се издържа тест такъв!
Но ти се справи! - каза – Дъщеря ми
щастлива ще е с тебе. Нека пръв
те поздравя!” Поуката голяма

от тази случка, знаеш ли каква е
читателю? Че винаги в колата
кондомите си дръж! Ами това е
историята на моя млад приятел.