автор: Myfina

Една случайна Пепеляшка спря се
на храма пред отворените порти.
Там близките раздаваха храната
оповестяваща за края на живота му...
Една случайна пепеляшка правеше
на възелче размекнатите свещи,
а в джоба й бутилка лимонада
бе купена за сетната им среща.
Той свещ не беше палил никога
и даже в храм не помня да е влизал -
останал беше напоследък ничий,
а беше давал всичките си ризи...
То, гробището, вярно - хубаво -
полянки, пейки – дружелюбно сякаш че
и кръстовете някак стават плюсове,
на възел сплетени от Пепеляшката.