автор: estir

Колко гълъби влюбени в шепите имах...
много детски любови и първи целувки,
но отиде си някъде лятото...
Зима
сви гнездо в храсталака на фалш и преструвки.
И сълзите ми - ледени топчета, капят
по сайванта на скритата гордост в сърцето.
Няма гълъби! Някакви гарвани гракат...
и не чувам, когато звездите целуват небето.