автор: ladyinblack

На Валя

Живеем някак по инерция,
в кълбо от нерви сме се свили.
А после имаме претенции,
че трудни времената били.
Отдавна вече не сънуваме,
клепачи стискаме бунтовно.
Едно безмълвно съществуване-
безумно, болно, безлюбовно...
Останали без дъх препускаме
към неотложните задачи,
а важните неща пропускаме,
в далечни планове вторачени.
И как да чакаме развитие-
зациклили сме-няма мърдане!
Не се поглеждаме в очите и
заспиваме със теб разсърдени.
Умората в гримаса глупава
е моделирала лицата ни.
Безбройни грешки сме натрупали,
а съдим без вина децата ни.
Във лабиринта от желания
на сляпо пътища проправяме.
За всичко търсим оправдания,
но себе си не оправдаме.
Такива-грешни и объркани
от този свят към друг отлитаме.
Към тези истини изтъркани,
които ще спасят душите ни...

2007, октомври
милена белчева
из Ванилено небе