автор: _katerina_

Ако имаше Рай на Земята , то той бе тук - в замъка Аламбра .
Години бяха отминали , откакто Давид напусна това красиво място , но времето не бе променило нищо .
Колоните от бял мрамор блестяха на слънцето като перли в морето . Ромонът на алабастровите фонтани бе като славеева песен . Дъх на цветя и нарове опияняваше атмосферата . Декоративни портокалови дръвчета даряваха сянка и прохлада .
Сред градините от палми , розови храсти , мирта и алое , те обсебват само мисли за музика , поезия и любов . Наслаждаваш се на любовната игра на гълъбите , лудориите на котетата и в душата ти зазвучават китара , кастанети и фанданго .
Давид бе потънал в спомени , когато Графиня Франсиско Молина де ла Барка се появи да го поздрави .
- Добре дошъл у дома Капитане ! - бузите й поруменяха , цялата изтръпна , искаше й се да се хвърли в обятията му , но само подаде малката си розова ръка .
- Графиньо ! - капитанът се поклони , целуна нежно кадифената й кожа и двамата седнаха на чаша андалуско кафе .
Инес поднесе ароматната напитка и поднос със сладки ,чийто аромат на канела галеше въздуха .
Мебелите от тъмен кедър , тапицирани с плат на цветя и плодове , допълваха приятната атмосфера .
- Скъпа Елена , ще поискам разрешение от Карл пети да се оженим .
- Давид , поемаш голям риск . Ти си слуга на двама господари , от единия вземаш и даваш на другия . Един от тях някой ден ще те обеси .
- Добре , знаеш , че имам благоволението на Франсоа първи , да отидем във Франция .
- Ще живеем в още по- красив замък , нищо няма да ти липсва .
- Няма по-красиво място от "Аламбра " . Нека изчакаме да отмине сватбата на краля с Изабела Португалска . Вече получих покана за събието , ще бъде в замъка Алкасар .
Карл пети беше известен с многото си любовници . Многократно ухажваше и пращаше писма на красивата графиня . Кого да избере Краля или Капитана ? Можеше ли да бъде изгнанница във Франция в името на любовта ,а величието на Хабсбургите разцъфтяваше ...
- Скъпа Елена - към нея с бързи крачки се приближаваше млада жена .
- О, драга ми Силвен , кога пристигна ?!
Двете жени се прегърнаха и поздравиха .

-Много се радвам , че заедно ще присъстваме на кралската сватба . Алкасар ни
очаква скъпа .Още ли свириш на сребърната лютня на Зорахайда ?
- Продължаваш да вярваш на стари приказки или ми се подиграваш ?
- Графинята свири и пее божествено - намеси се Давид .
- Пропускаш да ми представиш красивия Господин .
- Силвен , това е Капитан Давид Калдерон , мой приятел , а това е моя много близка приятелка Баронеса Силвен дел Маресме !
- Удоволствие е за мен Баронесо да се запознаем !-Капитана се поклони галантно.
Силвен огледа Давид от глава до пети, забеляза приятния загар на кожата му, изумрудените очи и лукави пламъчета заблестяха в нейните .
Този мъж трябваше да й принадлежи . Елена и без това се целеше високо.
- Дами, позволете да се оттегля , очакват ме важни дела -Давид се поклони и напусна замъка "Аламбра " .