автор: ringo

Старинният часовник изведнъж изхърка...
Замлъкнал от години, почна да тиктака
и птичката от къщичката островърха
във полунощ отсечено закука в мрака.

И завъртяха се стрелките наобратно,
препусна времето през минали години.
Живот отколешен, красив, невероятен,
във стаята ми оживя като на кино.

И къщата ни в миг изпълни се със хора,
познати ми от снимки във албуми прашни.
Това е дядо - до каруцата във двора -
конете впряга свъсен, със снага юначна.

Край него чичовците ми - с коси и вили,
за ден усилен на полето се приготвят.
Улисани във нещо лелите ми мили,
обсъждат, спорят, тихо се кикотят...

А ето я и баба - със торбата с хляба,
с главите лук набързичко набрани,
катъка, стомната с вода да тури трябва,
семейството на пладне със това ще храни.

От портата излиза старата каруца
и кучета със лай събуждат махалата.
Несмазаните колела така скрибуцат,
че с тропот глух прогонват тишината.

Захапал малкото си пръстче сладко-сладко,
в цедилката отзад у баба дреме тате.
Отпред подвиква дядо на конете кратко
и те забързват, още сънени, нататък.

Във цялата картина мен ме няма тука,
но затова пък виждам я почти наживо.
И благодарен на часовника изкукал,
аз презглава завивам се и пак заспивам...