автор: izi9a

Чаша кафе. Димяща цигара.
Мирис на есен. Тръпчив аромат.
А ти къде си? Мама му стара,
пак те погълна виртуалния свят!

Дните минават край мене на пръсти,
вече ми писна да ги броя.
Нищо не чакам и нищо не искам.
Я се разкарай от мойта глава!

Пий си уискито. Гледай си сметките.
Сваляй мадамите. Тръшкай наред!
Много ми пука на мене за плетките...
С валсова стъпка продължавам напред.

Обувам ботушите. Чизмите,дългите.
Слагам безбожната къса пола.
Ти се покривай. Аз заминавам.
Ще си намеря друг някой глупак!

Изтрий очилата си. Ето салфетка.
Малко уиски пак си сипи.
Изяж си гулаша в панелната клетка.
После по дяволите върви!