автор: kasiana

(фентъзи)

         Дàвиде очакваше утрешния ден с нетърпение. Няколко месеца бе работил върху генеалогията на семейство Магнум заради биографията на капитана на AURORA, която Имеона Раева пишеше.

         Детективът-камериер бе приел тази задача от шефа си по-скоро като приключение. И то наистина протече като вълнуващо преживяване, защото корените на родословното дърво на Алекс Магнум се оказаха впечатляващи! Баща му, Николо, бе филиз от Алцековите българи и по-точно – потомък на Булгаро де Булгари Златоустия – велик правист и глосар - тълкувател на римското право от дванайсти век, чийто труд „Де Регулис Юрис” е образец на метод, мисъл и стил…В пътешествието сред стотиците документи, съхранявани в различни институции, изненада бе и откритието коя е съпругата на този правнук на Златоустия Булгари. Във венчалното свидетелство от петнайсти век, тя бе записана с името Биляна де Лихнида.

         Дàвиде бе срещал някъде тази фамилия. Знаеше, че Лихнида в древността бе название на град Охрид…Но детективът чувстваше, че има още някаква загадка около това име. Мина доста време, преди в паметта му да просветне откъде в нея бе запечатана моминската фамилия на пра-родителката на Алекс Магнум. „Ами да – едва не извика той – това е от твърдението на О‛Конел – английски посланик в Париж през петнайсти век, открил, че вицеадмиралът от испанския флот, участвал и ръководил четири презокеански експедиции – Алонсо де Охеда – и Дрàхан да Лихнида са имена на едно и също лице…Значеше ли това, че Биляна да Лихнида, по мъж Булгари, е сестра, или най- малко – родственица на великия мореплавател” – запита се детективът?

         В небето над Венеция, като в шоу на велик магьосник, метеоритният поток Персеиди, достигнал своя максимум, валеше с най-красивия звезден дъжд…Имеона бе излязла на палубата и съзерцаваше тази светлинна феерия, блещукаща в индигото на Вселената…

         Пред девойката се плъзна сянка и тя се обърна да види чия е.
         До нея застана Питър Соларис. Той копнееше да каже на Имеона нежните думи, които напираха в душата му, но вместо тях, подхвърли поредната закачка:

         - Мечтателен Калистен…

         Девойката му се усмихна, но не каза нищо, и продължи да рее поглед в звездния необят. Отдавна бе отгатнала чувствата на Питър и Алекс, които те питаеха към нея, но не смееха да ги въплътят в думи…Тя не искаше да застава между двамата приятели. Особено сега, когато предстоеше да се впуснат в мисия, която вероятно криеше низ от опасности. Алекс Магнум бе ù казал, че сама трябва да реши дали да се присъедини към екипажа на AURORA, или не в предстоящата задача, която бе заминал да получи лично от командира на европейските военноморски сили…А щом трябваше сама да избира, това бе сигнал, че мисията щеше да е опасна…

         „Значи трябва да се върна в скита на Еспора преди яхтата-подводница да потегли незнайно накъде, – реши Имеона – защото предусещам, че в онова далечно време, в планината, чието име нося, ме очаква изненада…”

         Тя пожела лека нощ на Питър и тръгна към каютата си.
         Когато бе вече в нея, към палубата се отправиха Дàвиде и баща ù, които разпалено разговаряха на китайски… Но тя не ги видя, нито чу, защото се подготвяше за астрално излитане…
         На вратата бе включила сигнална светлинка, предупреждаваща никой да не я безпокои.

Следва