автор: lnch1305

Днес гробищата пълни са със живи хора.
Задушница е. Жито се яде.
Усещам – някой с мъртъвците спори,
Умрялото от живите краде.

И ставам клон.
Под мене са нагъсто
гробовете и черната земя.
Старик се спира и с кафяви пръсти
Погалва кръста – сякаш е мома.
Отнякъде долита смях във шепа...
Цигара пали сухият старик.
Той няма... Няма нужда от подкрепа,
за да живее и умре – без вик.

И птица даже каца върху мене !
Нима съм клон над гробищен парцел ?
Омраза и любов са споделени
в земята – тя е крайната ни цел.
Тя мъртвото от живите краде
и може със умрелите да спори...

Задушница е. Жито се яде.
Днес гробищата пълни са със живи хора.