Хиляди вълшебства стават с мене
в купола на този тих гастрол...
Морската стихия ми изглежда до колени,
слънцето е мой естествен ореол.
На Икар най-примерен следовник -
искам да добия златен тен.
Седемцветната дъга след сприите дъждовни
е кравайче влакнесто под мен.
Хората са ситни, черни точки
върху канавата щедра на деня.
Трябват ми един живот отсрочки
да замязам също на главня.
В мен се ражда чувството за вихър,
за стремление и пълна свобода.
Волното небе е истинският скиптър
на наречената ми - от този час - съдба...
* * *
Хиляди вълшебства стават с мене...
Радвам се на безметежен произвол...
Щом всичко видно е достойно за знамение -
значи наближавам божия престол!