автор: alexey

проклет да съм
духът ти отново се връща и
сякаш не е странно
пълнолуние
нещо те е подсетило и

ето ме тук, с телефона в ръка
слушам гласа ти останал
хиляди години назад
и съм готов отново да пропадна

...но и двамата знаем
какво носи споменът -
пепел и ръжда...

и ето - виждам те обгърната с листа и
сняг в косите
смеем се в прозореца на
евтин хотел някъде по Уошингтън скуеър
дъхът ти бял и облаче потъва
увисва във въздуха
можехме да умрем там и тогава

сега казваш
не е просто носталгия
назови го иначе - как винаги намираше думи
да съхраниш неяснотата

сега ми е нужна
всичко се връща прекалено ясно и да -
обичах те.

а ти ми носиш пепел и ръжда
за тях платих отдавна



Забележка:  * В оригинал е на Joan Baez, но Джудас са я посъкратили малко и така ми харесва повече. :)))