автор: Milvushina

18+

I`ve played that game a million times and see the signs
I`ve played the game from A to Z, I`ve lost a million times*

Беше чувал, че средностатистическият мъж мисли за секс на всеки 15 секунди. Стефан напълно вярваше в това. Самият той беше потвърждение на това правило – поне отчасти, защото не мислеше съвсем точно за секс.

Централният климатик се беше развалил и докато чакаха техниците да дойдат и да го поправят, всички врати и прозорци в офиса зееха широко отворени. Не се дишаше. Въпреки неудобството, което му създаваше жегата, Стефан не беше недоволен. Така към него се разкриваше чудна гледка към другия край на помещението.

Катя говореше по телефона. Беше небрежно протегнала напред десния си крак и той се подаваше под бюрото. Беше обута в елегантни сиви сандали на средно висок ток. Ноктите й бяха лакирани в цвят с нежен прасковен оттенък. Тя не носеше чорапи в горещия юлски ден, но крачето й изглеждаше лъскаво на падащата от прозореца светлина.

Какви чудни глезени имаше Катя само! Тънки, изящни, създадени от Бога само за целуване. Другите мъже се възбуждаха като гледаха голи снимки на млади момичета с големи цици, но за Стефан нямаше нищо по-изкусително на света от женско ходило в обувка във висок иглен ток.

Все още с мобилния в ръка, Катя стана от стола си и направи няколко крачки пред бюрото. Носеше прилепнала сива рокля до коляното. Без ръкави, с цип. Погледът на Стефан се плъзна по елегантната й фигура. Дупето й беше стегнато и добре оформено. След две раждания коремът на Катя беше съвсем плосък, а гърдичките й – облички и твърди като две малки ябълчици. Големи колкото да паснат в мъжка шепа… Стефан нервно облиза устни. Радваше се, че в този момент Катя е на крака, а той - седнал, защото ако беше обратното, щеше да има сериозен проблем!

Катя приключи с разговора по телефона. Седна отново и сложи ръце на облегалките. Крачето й вече не се виждаше под бюрото. Стефан в миг си представи, че вместо в офиса на въртящия се стол, Катя седи в тронна зала на своя престол, а той е проснат ничком пред нея. Тя вдига нежната си, властна ръка и му дава разрешение да я докосне. С благоговение Стефан поема лъскавото й краче и го гледа в захлас. Бавно, много бавно сваля изящната й сива обувка и тя пада с глух звук на земята. С изкусни пръсти младият мъж започва да разтрива малкото ходило. Знае той, знае каква тежест понасят нежните женски крака обути в елегантни обувки на висок ток. Знае каква радост доставя на притежателката им да бъдат масажирани, особено в онази част между връхчетата на пръстите и свода. Катя въздъхва доволно и затваря очи. Цялото й телце се отпуска. Изящните й, дълги устни се извиват в едва забележима усмивка. Той целува ходилото. Полага целувка на всяко едно от малките пръстчета. Стефан не спира, движи се нагоре към глезена, към прасеца, към коляното. Пъха глава под роклята и обсипва с нежни целувки вътрешната част на бедрото й, продължава нагоре, към мястото, където то се съединява с другото… от устните й се откъсва стон на наслада… Желанието напира в него, побърква го!

Желаеше я, но не фантазираше за секс с нея. Това му се струваше някак грешно, пошло. Катя беше щастливо омъжена. Беше виждал съпруга й, бащата на двете й момченца, само три пъти. Първият път дойде в офиса да я вземе за вечеря. Беше с една глава по-висок от Стефан, спортен тип с големи сини очи. Катя се беше наконтила с дълга черна рокля и мрежести чорапи. Представи съпруга си на колегите. Стефан се изчерви, протегна ръка, изломоти “приятно ми е” и се върна на бюрото си, където тайничко го гледаше със завист и злоба. Представяше си как двамата ще отидат в шикозен ресторант в центъра, ще вечерят насаме и ще изпият бутилка червено вино. Мислеше си как на път за колата той ще я докосне по дупето, а тя ще му се усмихне обещаващо. В ума си ги виждаше да се прибират у дома си, да влизат в общата си спалня. Как той сваля ципа на Катя. Как тя ляга по гръб и нетърпеливо разтваря бедра. Как изражението й се променя от очакване в наслада. Как...

Следващите пъти когато съпругът й дойде в офиса, Стефан бързо си намери работа на долния етаж и го мярна само от разстояние.

Катя отново говореше по телефона. Спореше. Стефан не чуваше какво точно казва тя, но тонът познаваше добре. Строг, делови. Гласът й – плътен и същевременно много женствен. Катя говореше някак гладко и плавно, без да се запъва, без “ами”, “ъъъ” и тем подобни. Използваше често думите, “искам” и “ще”. В техния труден бизнес, натоварен с много отговорности и доминиран от мъже, жените най-често си проправяха път напред по “втория начин”. Затова на онези, които видеха Катя в гръб, можеше да им мине през ума, че е получила назначението си чрез ен на брой секс услуги за изпълнителния директор, но очите й говореха друго. Под погледа й човек бързо разбираше, че зад привлекателната й външност стои проницателен и пресметлив ум на жена надарена с изключителен интелект. Не за малки сладки кукли като неговата приятелка тайно мечтаеше Стефан, а за такива властни и самоуверени дами като Катя.

През отворената врата той я видя да обляга глава назад на върха на стола. В миг си я представи в същата поза чисто гола във ваната, а той, нейният роб пред Нея, треперещ, в очакване да изпълни всяко Нейно желание. Палеше десетки свещи. Една по една те осветяваха гладкото й лице. Въпреки че Катя беше на 34, в тъмната й коса нямаше и един бял косъм, а на челото й – и една бръчица. На Стефан не му пречеше, че тя е с шест години по-възрастна от него, напротив. Качествените жени и качественото вино само ставаха още по-желани с времето. На тези години Катя беше на върха на зрялостта си – знаеше какво иска и как го иска. Представяше си я във ваната, как Тя сочи с пръст към него, как тихо му заповядва. Как той слага по капка шампоан на дланите си, нежно го втрива в косата Й, а Тя, неговата Господарка, го възнаграждава като го поглежда с премрежен поглед и го подканва да продължи. Как той накрая изплаква косата Й и я увива с кърпа. Как после продължава с масаж на раменете, там, където е събрала най-голямо напрежение. А неговата властна Господарка простенва тихо, на лицето й се изписва наслада...

- Стефчо! – чу той Катя да го вика.
Той се сепна и с бързи крачки тръгна към кабинета в дъното.
- Стефчо, готов ли си с доклада за продажбите?
- Още от сутринта.
- Браво на теб! Донеси ми го да го разгледам, ако обичаш.
- Разбира се. Веднага – усмихна й се Стефан.

На излизане от кабинета той дори не погледна към лъскавото краче на шефката си, което отново се подаваше изкусително изпод бюрото.

- Стефчо, само остави вратата отворена, моля те. Страшна жега е.

Burning in water
Drowning in fire*

----

Посвен на всички, които поне веднъж в живота си са играли тази опасна игра. Със специален поздрав за Zebaitel, чийто разказ ми даде идеята, както и за LeoBedrosian, щото си държа на обещанията. :)

----

Текстовете със * са от песента Exile на Tristania. Превод:

*
Играл съм тази игра милион пъти и виждам знаците;
Играл съм играта от А до Я, загубих я милион пъти

*
Изгарям във вода,
Давя се в огън