автор: prizracheto

Вярата си не изгубих,
пак повярвах в любовта.
Душата си отново не заключих,
показах свойта доброта.

Продадох същността си,
макар да си останах същата.
Съдбата тежки дни ми носи,
но всичко в мен се бори мъжката.

И пак ще настоявам,
че невинността си ще запазя.
Себе си ще отстоявам,
и лошото зад мене ще оставя.

Каквото е било- било е.
Заедно сме- с тебе съм щастлива.
Всяко зло ми казват, за добро е.
Има те, и пак се чувствам жива!