Зърната натежаха и се ронят -
в мъгла и студ, и сухи ветрове.
А в мене тъжни спомени догонват
несбъднатите мои светове.
Без ключ и без ключалка е вратата ми,
но ти не чуваш тайния ми зов.
И само в сън отпивам любовта ти -
заплащам я със капчици живот.