автор: ATROPA

225.
Когато стигнаха до мозайката под формата на магически кръг, с ритуално легло от бял мрамор в средата, до тях от свода долетя мелодичен глас. Глас, който пееше на език, разбираем и за двамата.
И под нежните звуци на лирата започнаха да се събличат. Слънчевите лъчи, проникващи през пукнатините на пещерата, докоснаха голите им тела и те засияха. Гласът, който беше на самия Орфей, стана още по-мелодичен и завладя цялото им съзнание. Хванаха се за ръце и заиграха около мраморното легло ритуален танц. След това с възторжени стъпки се отправиха към вълшебния, горещ минерален извор с бликащи фонтани да се пречистят и подготвят за физическото и духовно единение. Николай се остави Стефка да го води...


226.
Черноокия беше се съвзел от умората и отпадналостта след тази глупост, която направиха да се къпят в горещия минерален извор, но Белокосата още не можеше да се възстанови. Страшно съжаляваше. Беше чакала цяла година този ден, за да потърси в пещерата родителите си и братчето си, а сега се чувстваше безпомощна. На няколко пъти се опитва да хвръкне, но неуспешно. А и нямаше време. Всеки момент, както миналата година морето може да се разбушува и да закрие входа към пещерата.
А и защо ли техните приятели още ги нямаше...?
Какво ли още правеха вътре...?


227.
Николай и Стефка се събуждаха и връщаха към действителността от един приказен сън, който започна от потапянето им в извора и продължи с ритуален танц до мраморното легло, където под струните на лирата и гласа на Орфей сляха ум, сърце, тяло и душа.
Високият свод още повтаряше ехото от вика на Стефка при осъществяване на жертвоприношението, когато опръскаха мрамора с кръв.
Първото му желание, изречено по време на неговата Николаевска литургия се беше сбъднало.
Оставаха още две.


228.
И това, за което си мислеше Белокосата, стана точно както преди една година – както морето беше спокойно и не предвещаваше буря, изведнъж се изви ураганен вятър и водата лека полека започна да се изкачва към входа.
Неее...! Техните приятели бяха още вътре и трябваше да ги предупредят.
Белокосата получи прилив на енергия и за последен път се опита да полети. Този път се получи и с Черноокия полетяха към входа. Вече знаеха, че за да не бъдат необезпокоявани от пазача на входа Мечката, трябваше да прелетят през него и те го направиха.