Сирак е моят дом. Под ключ е. Изоставен.
Прашасва малък том, на масата забравен.
Въздиша нежен стих, захвърлен недописан.
Оазисът ми тих - да чака е орисан.
Кръстосва моят дух. По пътища. Сред грижи.
Битува в делник чужд. И чужди рани ближе.
Обсаждат моя ден все мисии случайни.
Далече от дома. От римите потайни.
Живея в друг живот, в обноските му груби.
Надянал ми хомот. По пътя ме изгубил.
Най- скромната мечта отглежда в мене семе:
Да срещна вечерта със томче на Есенин.
От светлата печал духът да се опива.
И в мрака засиял, спокойно да заспива.