автор: ulianka

Слънцето приближи корем до острия нож на хребета и Кирчо изведнъж се уплаши, че ей сегичка кълбото ще се пореже и кръвта му ще текне надолу по склона. И когато това действително се случи, той ококори очи колкото "hp" cd диск и разтърси глава, за да спре да се взира толкова настоятелно в залеза.

Протегна се, направи лека гимнастика на врата, след това завъртя китките, а после и ръцете от лактите, направи дъга с гръбнака. Напред - назад, напред - назад, докато раздвижи ставите си от прекомерното стоене на компютъра и най-накрая се изправи. Коленете му изпукаха. В кухнята направи неприятното откритие, че хладилникът му прилича на асансьор - с две копчета, а вътре само лампичката свети.
До магазина я имаше, я не сто метра, но Кирчо ги извървя така, все едно бе километър. "Трябва ми повече движение... Като умрял съм." - помисли си и бръкна в джоба, за да плати парчето салам и половинка хляб - преоценен, понеже бил вчерашен.
Жената на касата си позволи да отбележи, че има нужда и от кило ябълки, видът му бил безвитаминозен и сив. Зелените ú очи го сканираха - около тридесет и пет годишен, самотен, депресиран, скучен. Тя го проследи с поглед, как той се върна обратно на зеленчуковия щанд и бавно отброи пет ябълки. Подаде й найлоновата торбичка и зачака рестото си.
Кирчо задъвка салама с усилие, отчупи малко хляб, но храната така и не стигна до стомаха му. Всичко бе толкова безвкусно, той го изплю в чинията, тръсна я в мивката и пусна водата. Видя ябълките на плота, взе една и я заръфа без да я измие.
Във фейса му висяха две покани за приятелства. Кирчо механично ги одобри, дори не погледна от кой са. На другия ден забеляза, че има сръчкване от единия профил. Жена, около тридесет годишна хубавица със светли очи и чип нос - Ева Витанова. "Тази съм я виждал някъде" - се промъкна в сивите му клетки.
Отиде да си измие зъбите и остана крайно изненадан от вида си. Лека руменина струеше от брадясалите му страни. Изглеждаше някак различен. Осъзна, че липсваше хроничната напоследък вялост. "Ха, да не би да имам температура?" Пипна си челото и като не установи признаци на болест, си намигна сам в огледалото.
В кухнята възнегодува, че е забравил салама и хляба неприбрани, изхвърли ги в коша и си взе ябълка от купата. До обяд изяде и останалите три. Нещо го ръчна, че трябва да си вземе душ (три дни некъпане са това), но по-странното бе, че пя в банята. "Може би наистина трябва да ям повече плодове", си помисли и изведнъж се сети откъде му е позната Ева. Касиерката от близкия магазин.
Обръсна тридневната четина, облече се, сложи си Playboy MALIBU, кой знае откога подарен и неизползван, и... се запъти към хранителния, за да си купи кило ябълки. Изпоти се, когато се сети, че може тя днес да не е на смяна, но сърцебиенето му достигна пик, щом я зърна на касата. Когато дойде неговият ред, Кирчо тръсна торбичката с ябълки на лентата, усмихна се с блясъка на избелващия Aquafresh и изстреля, както беше набрал инерция и смелост:
- Здравейте, искам да се запознаем лично! Ако вие естествено жела...
Жената, без да го дочака, протегна ръка и въпреки, че на табелката бе написано името ú, се представи:
- Приятно ми е, Ева! - подаде му маркираните ябълки тя - А вие сте?
И тогава Кирчо, потопен в зеленото на очите ú, в които сякаш пламтяха само изгреви над безкрайни швейцарски ливади, изведнъж се чу как отговаря:
- Адам, аз съм Адам - и отхапа голямо парче сочна, червена ябълка... Както си беше неизмита.