автор: blagova

Отлитнаха. Гнездото опустя.
Изви се есен. Тъжна и сиротна.
От стая - в стая. Глуха празнота.
Отекват само стъпките самотни.

Мълчи щурчето в моето сърце.
Притихнало. От мъка онемяло.
Тъгуват в мрака празните ръце.
А времето - отчайващо е спряло.

Къде сте мои, слънчеви деца?
Знам, време е сами да полетите.
Но тихо страда моята душа.
И трудно крия влагата в очите.

Защо така широк е този дом?
И няма в моя стих ни смях, ни полет?
Заключил ги е тежкият синдром.
До вашия обратен път. Напролет!