автор: nellnokia

Търкулна паричка в пътеките прашни
най-късото циганско лято.
А после се шмугна из сухите храсти,
до лозето с грозде от злато.

Ухилено циганче - сухо преглътна...
В устата му слюнка се стече.
С изцапани пръсти накъса чевръсто
два грозда... и търти далече.

Натири козите, подплаши ятата
и ореха ловко обрули.
Лукава усмивка разтегна устата:
„Пече, сякаш още е юли.”

И хоп притъмня. Думна циганска сватба
Дъждът затанцува с дайрето.

В последното лято, кой дявол открадна
парата, що гря на небето?...