автор: elve_jounie_marry

Ако той си замине,
безпир ще вали,
ще се нижат безпаметни дните ми,
ще се спускат кафяви мъгли,
ще си тръгват от мене мечтите ми.

Ако той не замине -
уви,
ще проклинам и него и себе си,
ще го мъча с безкрайни сълзи,
ще го тровя с безпочвени упреци.

Ако бъдеще има,
дали,
ще повярвам тогава на себе си,
ще спре насън да вали,
ще са шарени приказки нощите?