Прекрасно грозде има тая есен -
узряло, здраво, с чуден аромат.
Береш, а в тебе се надига песен.
Е, как сега да не запееш, брат?
По-малко е от минали години -
нечута суша бе, след зимен мраз.
Но радват се съседи и роднини:
-Тъй сладко грозде не съм вкусвал аз!
Ще къса стари обръчи в мазата
виното лудо като закипи,
а после ще се зачервят лицата,
щом в чашките ни вино заискри.
Но дотогава време ще отмине,
а днес е празник - за беритба ден.
За гроздовете боря се с осите
и пея песни, що напират в мен.
Какво от туй, че вечно сме си в криза,
че мухльо с хвалипръцко се менят,
нали в мазето сладко грозде влиза.
Пред чаша с винце, пак ще сме рахат!