автор: zapp

Следвам извивките строги
под върхове с мрачни чела,
неизбежен, пътят ме води
през вече мъртви села.

Срещат ме избелели стени,
самота зад почерняла хартия,
глъч сред тях не шуми,
руините тайни не крият.

Тук само ветровете се спират...
блъскат врати и прозорци,
утеха в яростта не намират,
няма ги кротките старци.

Виновно мълчание броди
в пустинята на жаркия ден,
неизбежен, пътят ме води
към отреденото бъдно за мен.