автор: ATROPA

164.
Дълго я беше увещавал (дори беше й подарил букет от водорасли), докато се съгласи с него, свадбеното им пътешествие да премине край мястото, където се беше родил, и майка му го беше научила за първи път да плува.
И най-важното: да бъдат там, до скалистия бряг, точно на рождения му ден, който беше след два изгрева, а мястото щяха да го познаят по това, че там в скалите под водата има дупка, която единствено на този ден за няколко часа при отдръпването на морето е над водата и се носеха слухове, че води до един приказен град. И мислеха, когато се закрие пак от водата, да минат през нея и да го посетят.
Радостни плуваха и се боричкаха, яхнали морските вълни. Пускаха във водата въздушни балони, а после ги пукаха с уста.
Пътят им преминаваше край един мост, вдаден в морето, по който забелязаха да вървят прегърнати, а може би и влюбени като тях, едно момче и едно момиче. Решиха да се позабавляват и да се опитат да осъществят контакт с тях. Та нали се носеха слухове, че и хората били мислещи същества.
Когато стигнаха точно под тях, им подсвирнаха и изскочиха над водата, изпълнявайки един от най-сложните си акробатични номера. Влюбената двойка се надвеси над перилата и ги поздрави с помахвания на предните си перки, които хората наричаха ръце и издадоха звуци, които делфините преведоха, като “Здравейте! Как сте!” и веднага им отговориха “Добре” с повторен скок над водата и звук, наподобяващ корабна сирена.


165.
При третия си скок Непокорния (така бяха го нарекли, поради несъгласието му със съществуващия закон при делфините, да приемат хората, като приятели, дори и тогава, когато ги убиват) забеляза към тях да се приближава лодка и даде знак на изгората си. С няколко удара на опашките си върху повърхността на водата набързо си взеха довиждане с влюбената двойка на моста, почувствали ги като брат и сестра, и се отдалечиха.


166.
Николай и Стефка дълго гледаха в посоката, в която бяха изчезнали делфините и на два пъти ги мярнаха да подскачат над вълните. Плуваха към Созопол, накъдето след два дни щяха да тръгнат и те. Николай каза на Стефка, че скоро беше чел много интересно нещо за делфините. Как в някои страни по света са ги използвали като акушерки за раждане при хората под водата. В момента на раждането те излъчвали нещо от своите сонари, което спомагало раждането да бъде напълно безболезнено. Децата, родени с помощта на делфини-акушерки, имали необикновени възможности. Можели да спят под водата на около 40 см и докато спят не дишали, а след около 30 минути, спейки, ритвали към повърхността, изплували, поемали си въздух и отново се потапяли на малка дълбочина, продължавайки да спят.
Имали висок коефициент на интелигентност и изключително силни физически тела.
Николай прегърна Стефка и й пошушна на ухото, че би искал тяхното дете да бъде родено по този начин, на което тя му отвърна с пощипване по бузата.


167.
След като извървяха своя път по моста, се заизкачваха по стълбите към
Морското казино, превърнато в културен център. Колко интересно им беше там. Приличаше на кораб. На първия етаж имаше зала, която служеше в събота и неделя за бракосъчетания, а през другите дни за представяне на книги. Николай веднага се отплесна и замечта, ако след време напише книга за сегашните си преживявания, премиерата й да бъде тук.
На втория и третия етаж имаше стаи, подобни на каюти и тераси, като палуби.
На най-горната палуба имаше далекоглед. Николай и Стефка веднага се присламчиха към него. Пуснаха в него един лев (такава беше таксата, за да могат да гледат пет минути) и веднага го насочиха в посоката, където бяха отплували техните приятели – делфините. Не след дълго ги откриха и присъстваха на една много интересна сцена. Видяха как подмятат като водна топка една морска костенурка. Как се боричкат и вършат неща, които ми е неудобно да опиша.