автор: rumpel

Ти сълза си в окото на ангел,
моя прелестна, майко земя!
И невинна си – празнично агне,
дето чака оброк у дома.

Ти си хладния дъх на Балкана,
песен звънка на вакли стада.
И Зорница, засветила с ранна
двупосочна и ярка следа!

Ти си изгрев, разпукнал се кървав
над поляни, обраснали с мак.
Ти си обич – последна и първа
от надвиснал над всички ни знак.

Ти преливаш ми силата ведра
на изящни добри небеса.
И даряваш ми блясъка щедър
на пролята от ангел сълза.

Имам нужда от теб, моят огън!
Ако някой за теб злословú,
да смиря гордостта си ще мога
със поклон чак до твойте треви!

Извисена, чрез силата твоя,
под дълбокото чисто небе,
ще намеря в сълзата покоя,
щом пръстта ти ме в теб призове.