автор: genab

Ей, равнината,
Дунавската, златната! –
Отляво слънчогледите наболи,
Да пътя горицвета ръснал слога.

Аз пак се връщам тук,
При тебе, майчино гнездо,
И мляко недосукано.
Аз тичам с развигора луд,
Изсъхнала за топлия ти скут.

Мой бащин дом,
Ти чакаш ли ме още?
И вие, сънни кипариси,
Познахте ли размирницата боса?

Но в сянката на кипарисите
Не ме очаква никой.
И мъх цъфти на пътната врата.
В огнището изстинало
Бездомник-вятър,
околовръст разнесъл пепелта.

Дали за тебе , свидна мамо,
Лозите във градината сълзят?
Дали в горчива скръб по тате,
Резетата ръждясали пищят:

„Иди си , пътник закъснял!
Не разплаквай
на детинството съня!”