автор: ATROPA

129.
На спирката беше само той. Извади телефона си да види колко е часа. Наближаваше пет. Скоро щеше да дойде автобуса. Но защо ли не се обаждаха от банката. Утре беше петък, последният й работен ден. А парите му трябваха за неделя.
И ако е отказан кредита поне да му съобщят, да знае какво да прави. Видя автобуса как се задава и спря. Отвори вратите и от него слезе само един пътник. Когато се качи и плащаше на шофьора билета си телефона му иззвъня. Погледна. Личен номер. Сърцето му затуптя. А дали не беше от банката. И какъв е резултата. Да! Обаждането беше от банката. А резултатът добър. Кредитът му беше одобрен и утре можеше да дойде да подпише документите. Въздъхна облекчен.
Чакаше го Бургас. Стефка. Хотелът. Мидата. И съкровището на Вълчан войвода в тайнствената подводна пещера.

130.
Черноокият гларус изслуша прочувствения разказ на Белокосата и й каза, че ще й помогне да намерят родителите и братчето й в пещерата. И дано да са живи, защото е невъзможно да живеят цяла година без храна. Тя му каза, че се надява в извора с вълшебна вода, в който са се къпели, да има риба и раци. А и не изключваше възможността за наличие на някакви растения, с които да свикнат да се хранят. А колкото до непрогледния мрак, знаеше, че очите се приспособяват да виждат в тъмното. Той я попита, след колко изгрева на слънцето е отливът, който трябва да открие входа към пещерата.
– След пет – каза му тя. – Но ако искаш да тръгнем по-рано, за да открием къде беше точно мястото.
Той й кимна утвърдително, като заклати хоризонтално човката си.

131.
Николай се прибра уморен и преди да се съблече и разхвърли багажа, се обади на Стефка. Тя му каза, че е минала два пъти всички въпроси, но сякаш нищо не е научила и много се страхува, дали ще може да вземе изпитите. Той я успокои, че е винаги така преди изпит. А и вечерта ще й нареди един пасианс на карти.
Каза й, че кредитът му е одобрен и утре сутринта ще иде да се подпише и парите ще бъдат преведени по сметката му в банката. После ще изтегли половината и ще ги внесе в сегашната си карта, защото издаването на нова отнема най-малко седмица. В петък и събота беше втори смени на работа, а за неделя и другата седмица, щеше да си вземе болничен от домашния си лекар, който му беше приятел и можеше да му даде колкото си иска.
– А ти кога ще си дойдеш? – попита я той.
– В събота вечерта – отвърна му тя. – И ако искаш да тръгнем за Бургас в неделя сутринта.
– Добре – кимна й утвърдително, клатейки хоризонтално главата си, без да се замисли, че тя не го виждаше.

132.
След като подреди всичко от чантата, веднага влезе в банята и се изкъпа. Легна да си почине малко и извади куфара.
Прекръсти се.
Отвори първата преграда и облече владишките одежди.
От втората преграда извади Антиминса с мощите на Свети Николай и го разтвори на масата.
Този път нямаше да изпълнява своята Николаевска литургия, а само щеше да се помоли трите желания, които беше изрекъл при предишната пред пратения му Ангел във вид на сияйно кълбо, подобно на кълбовидна мълния, да се сбъднат.
После се съблече и внимателно прибра всичко в първата и втората преграда.
Отвори третата. Развърза трите ярешки кожи и ги наложи една до друга, за да получи цялостния план на съкровището на Вълчан войвода. Направи му снимка с телефона. Изпринтира го на един лист А4. После сканира пожълтялото листче, на което беше означено всеки знак от хайдушкото писмо на чертежа върху ярешките кожи, на коя българска буква или цифра отговаря. Принтира го и него. И беше готов.
Оставаше сънят, в който Бай Яни му беше казал единствения ден през годината, когато по време на отлив се открива входа на пещерата със съкровището, да бъде пророчески.

133.
Прибра ярешките кожи с плана на съкровището, начертан и обозначен със знаците на тайнственото, неразгадаемо, хайдушко писмо и пожълтялото листче с шифъра за разгадаването му.
Беше вече много уморен. Нагласи телефона си да го събуди в осем, защото щеше да ходи сутринта в банката за одобрения кредит.
Легна и заспа.
Заспа и сънува.

134.
Първи сън:
Първите лъчи на слънцето прогониха и последните сенки на мрака, спотаени в ъглите на великолепната, облицована с мрамор хотелска стая, където се намираше спалнята, в която Николай се събуди с още спящата, като фея на гърдите му Стефка. Разроши нежно русите й коси и тя отвори очи. Погледите им се събраха, а после и устните им в бърза целувка. Станаха от леглото и се приближиха до прозореца.
Слънцето току-що беше започнало да се показва от морето. Прегърнаха се и сляха устните си този път в дълга и страстна целувка, докато слънцето изгряваше с цялото си великолепие и блясък.

135.
Втори сън:
Намираха се със Стефка в една пещера, която беше светла, но не си задаваше въпроса: Защо?
Трябваше да преминат през седем стаи, пълни с несметни богатства и да стигнат до прохода, който води до подземен град. Но за да преминат от стая в стая имаше смъртоносни капани, които им предстоеше да преодолеят. Най-интересното беше, че на Стефка върху лявото рамо беше кацнал един гларус с черна точка между очите, а на неговото друг, почти бял.

136.
Трети сън:
Със Стефка бяха в един вълшебен, подземен град. Влизаха в тронната зала на двореца. Вървяха по постланата върху мрамора, изтъкана със златисти нишки пътека. Отляво и отдясно ги поздравяваха и хвърляха към тях цветя. Той беше облечен със златовезана мантия и в лявата си ръка носеше златен скиптър, завършващ с лъв, а на главата му с безброй скъпоценни камъни блестеше царска корона. Стефка също беше със златовезана мантия и корона. Над тях, като стража кръжаха пет гларуса. Два от тях му бяха познати от предишния сън.