Ела, когато всички са заминали
и стича се нощта през филтър ситен.
Ела, за да останеш. Но завинаги...
Къде си бил-аз няма да попитам.
Разсърдено се гонят сред неистини
и хвърлят се в безсънищна постеля
онези съкровени чувствомислия,
които ни събират и разделят...
Но ти ела, не вярвай в многоточия,
превръщащи очите в колебания.
Към сърцето достъпът безсрочен е,
и имам застраховка за страдания.
Ела, когато всички са заминали
и глътката несбъднатост присяда
Ръцете ми за теб не са изстинали.
И химн е любовта, а не балада...
Милена Белчева, 12.06.10г.