автор: osi4kata

Простих ти.. Толкова е лесно
да се отърсиш от гнева,
да го запратиш във небитието
в едно с причинната вина.
И заживях съвсем нормално -
без тежест и без капка жлъч,
и сутрин слънцето изгрява
и ме достига всеки лъч,
и вечер
не потъвам във луната,
а в собственото си легло
и ми се струва необятна
и страстна новата любов..
Той е внимателен и нежен,
накратко - той е съвършен..
Аз го прегръщам, както тебе
със тъничките си ръце
и му шептя, че съм щастлива,
тъй както никога преди,
а сянката ти се засмива
на тромавите ми лъжи...
И ме долюбва, вместо него,
а той е някакъв статист,
дубльор - заместващ само временно..
А титулярът все си ти...
И ме пронизва като вятър
неясно чувство за вина...
Простих ти, но не те забравих.
И лъжа себе си сега.