автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

* * *
Моя огнена птица – лети,
Отнеси моя зов на звездите
Нека огън в крилете гори
И със хладната нощ се преплита

Ще оставиш сребриста следа
Като мост, за да тръгна по нея,
Ще ме води навред по света
Тоз за който най много копнея

Де просветва студен диамант
Що ме вика и погледа пали
О Земя ужасяващ капан
Щом нощта със лъчи ме погали

Моя огнена птица гори
И възкръсвай във пламъка светъл
Нека винаги той блести
И през нищото води човека.

* * *
Видял ли си как се ражда Слънцето
От морската пяна, като Венера
И как заспива то
В прегръдката на Океана,
сребърна сфера
И щом погълнат го дълбините
Във небето се будят звездите
И засиява Луната –
дете на Мрака и Светлината
Тогава аз се пробуждам,
проглеждам и виждам Земята
Тя е малка, забравена в нищото
Дива планета,
Но и тъй малко е нужно
За да я види Поета
Аз не обичам Земята
За мен тя е чужда
Макар да е винаги тук
Да се облегна почувствам ли нужда.
Дори не харесвам Земята
(Или пък друга планета)
Аз съм дете на звездите,
Но и сърце на Поета.

* * *
Море аз вярвам в твоите богове
Прекланям се пред липсата на лицемерие
Лекуваш ти раненото сърце
От тежко придобито недоверие.

Макар и сушата завинаги да ми е чужда
От твоята страшна буря имам нужда
Безкрайността разтвори своята бездна
Погълна моята болка и тъга
И вместо в тъмнината да изчезна
Помогна да се преродя

Сред погледи смразени от омраза
Не ще угаснат моята Светлина
Морето ми застана вярна стража
Та всяко зло да мога да сразя.

1999 – 2011г.