автор: Albatros

Бог ме създаде луд на ишлеме –
мечта за психиатрите в Карвуна.
И с теб, като останах насаме,
те милнах и несръчно те целунах.

А ти притихна в моите ръце
като току-що уловена птица.
И казах си с пресъхнало небце:
– Нима е моя тази хубавица?

Не знаех аз – да вярвам, или не?
Такъв късмет на мен ли ще се падне?
Из мен пръхтеше див табун коне.
В главата ми думтеше Рихард Вагнер.

В очите ти летях – през синеви! –
и там – на седмото небе – във края,
постлах под теб най-меките треви,
каквито няма даже и във Рая.

И коленичих – както жаден мъж
надвесва над потока жадни устни.
И пих – додето цъфналата ръж
не придоби край теб цвета на мюсли.

И Господ Бог отново ни позна.
И кротко ни привика с показалец –
мен – мъж блажен, и теб – една Жена,
която аз целунах в своя залез.