автор: Waljo

Имаме си щастливи кокошки
и прасетата... са ни щастливи !
Кой потърси от човеците прошки...
Към животните сме зависливи !

Бяхме на Балканите – Прусаци.
От „успехи” днес сме замаяни ?
И от руснаците, по - руснаци...
Сред европейци - най – отчаяни !

В Живота вечно са ни ръгали,
да станем Курбан, за Чужд интерес.
Нищо чудно : Пак са излъгали...
Покорно вярвахме вчера и днес.

Вълкът козината ще си смени.
Вратът му винаги ще е дебел.
Преходът мечтите обледени !
Въстават други: Спартак, Кромуел...

Хората бедни... и не щастливи...
А политици, с мутри, всеядни.
Овце... Спят... По поляни красиви...
Крадат ни... Кой страхът да открадне !