автор: valao

„Ключът е един, мила моя! - Нера Нексин погледна принцесата в очите и тя затаи дъх от виолетовите дълбини на неговите. - Ключът е в сърцето. Ключът е в съзнанието. Ключът е в чантата ти. ”


От лед и огън, от студ и страст преди милиарди години се родило първото живо същество. Жена. Полу-човек, полу-влечуго, тя била красива и могъща и носела името на космоса – Хатала. Хатала обединила силите на своята стихия- огънят, със силите на тъмнината и студа. Появил се Каброс- богът дракон, богът на земята. За да има къде да отгледат наследниците си, Хатала и Каброс създали Земята и я разделили на светове. Създали те четири свята, всеки с четири измерения: минало, настояще, бъдеще и фантазия. Двамата заживели в света наречен Форайс – земи на мир, на любов и разбирателство. Хатала имала много деца. Всеки път тя ги наричала по различен начин и им давала различна територия от Форайс. Първите и деца били наречени дракоси. Те представлявали полу-хора, полу-дракони с огромни магически сили и знания по-ценни от всяко съкровище. Постепенно били сътворени и много други създания- водни и огнени духове, елфи, снежни хора и земни хора, магьосници, русалки и много други същества, които ние смятаме за измислица. Те живеели в мир и уважение помежду си векове наред. Злобата, завистта, омразата били непознати за тях, а помощта можела да се види навсякъде. Различните видове създали свои кралства, ала всички почитали върховните закони, установени от създателите на Форайс. Основното в тези закони били любовта, мъдростта и хармонията. Любовта свързала огъня и леда в зората на този свят, само тя можела да ражда и поддържа живот от хаоса на противоположностите. Форайс приютявал всички дракони и змейове и процъфтявал благодарение на техните вълшебни сили. Животът течал спокойно и никой не подозирал с какво зло щял да се срещне най-могъщият син на Хатала и Каброс- великият Златен дракон, въплъщаващ мощта и единството на Форайс, който по закон принадлежал на кралицата на дракосите.
Далеч от останалите кралства, зад високи планински върхове, от огнените потоци на вулкани, се родила най-злата кралица, която светът познавал. Името й било Тамара. Тя била свикнала да получава всичко, което пожелае. Един ден тя поискала да погледне какво има отвъд земите и. Когато видяла красотата на Форайс решила, че на всяка цена трябва да го владее. Заради това нейно желание започнала първата война в историята на този свят. Дракосите повела кралица Меранд със Златния дракон. Ала в битката се случило нещо ужасно. Драконът бил пленен от войските на Тамара. Така Форайс бил принуден да и се подчинява години наред. Тя била жестока владетелка, измъчвала поданиците си, за да задоволяват капризите и, а когато се опитвали да се бунтуват, ги избивала безжалостно. Нейната власт се крепяла на страх и омраза. Най-верните и воини- заблуждаващо красивите оркани- били сътворени от господарката си с единствената цел да унищожават. Дворецът на Тамара бил изграден от метала нартинак- много тъмно-червен, подобен на магма, когато е втечнен и по-здрав от стомана. За дясна ръка на кралицата се смятал генерал Картубра- човек от Северното кралство на Форайс. Тамара, като всяка жена, обичала да трупа съкровища. Затова в подземия дълбоко под замъка и се държали майстори бижутери, а групи от хората- воиници редовно били пращани да ограбват селата и градовете. Народите се отчаяли, защото всеки опит за освобождение завършвал с провал. Природата също се променила- изчезнала зимата, защото Снежните дракони се спасили при богинята на смъртта. Изчезнали всички цветя, защото нямало кой да се грижи за тях. Повечето дракони се скрили, защото Тамара търсела и искала все повече и повече.Тогава един ден в града-крепост на магьосниците- Гинард, най-старият магьосник събрал силите, върху които се крепял Форайс и ги заключил в пет сфери, всяка, от които се пазела в отделно кралство.
Столицата на Форайс, красивият град Даргон, бил загубил древния си блясък и, въпреки че Меранд била още жива, кралството се управлявало от най-малката и дъщеря- Катрин. Тя била силна и упорита и искала да се бие за свободата на света си. Затова, с благословията на майка си, тръгнала да спаси Златния дракон. И успяла. След много премеждия и опасности Катрин се изкачила по най-големия вулкан и съсякла оковите му.
Ала за съжаление той отново бил хванат, а тя трябвало да избяга и Меранд отново да заеме трона .Но преди да избяга тя родила най-малкото си дете- момиченце на име Вал. Принцеса Вал Смелата носела бремето на короната и като момичето, за което някога било изречено предсказание, че ще се завърне, за да спаси огъня от огън....тя трябвало да последва стъпките на майка си.
- Но, мамо, ти нали каза, че Катрин е най-малката дъщеря на кралицата! Значи тя има и други!
- Да, скъпа! Кралицата имала две дъщери и син, ала нямала право да дава на по-голямата сестра, а още по-малко на момчето, да наследят короната. Затова Катрин като най-малка и отговорна поела скиптъра и меча. Защото трябва да знаеш едно: Във Форайс жените били изключително ценени и винаги момичето в семейството наследявало името и честта му........А сега заспивай!


Беше неделя сутринта. Навън валеше от часове. Всички къщи изглеждаха мрачни и тъжни, освен величественото бяло имение на Валора Краун, разположено на висок хълм над града, с вход, обърнат към морето.
Валора Краун беше висока мургава дама с буйна черна коса, прошарена от руси кичури. За всеки, който я срещаше за първи път дълбоките тъмнолилави очи предизвикваха чувство за безспокойство и напрежение. Но всъщност Валора не беше толкова страшна - беше спокойна, уравновесена и позитивна личност от градския елит. Парите за нея бяха средство за развиване - както на себе си, така и на града. За удоволствие и по-малко заради някакво задължение, тя обичаше да подкрепя финансово и материално проекти за летни библиотеки на открито, концерти, театрални представления и срещи на децата от различните краища на града със социализираща цел. Нейно дело беше изграждането на спортен център за хора от всякаква възраст в центъра, а когато журналистите я бяха попитали за първоначалната идея, тя с мъдрата усмивка на някой, който знае нещо тайно, беше отговорила, че жителите на Рокдорс трябва да са винаги в добра физическа форма.
Този ден Валора стана много рано. Не можеше да спи спокойно. Напоследък сънуваше странни видения- горящ град, бягащи хора. Появяваше се дракон, чието лице се превръщаше в огледало и щом се огледаше в него, тя се будеше. И това не излизаше от съзнанието и. Искаше да разбере какво означава този сън. Затова тръгна надолу по стълбите към библиотеката на втория етаж, още преди да се е преоблякла и гримирала. Внезапно се беше досетила, че там има дебел съновник, в който бяха описани всякакви сънища. Но щом стъпи на площадката между етажите, тя чу силно позвъняване на вратата. Огледа се внимателно и затича да отвори. В рамката на огромната порта отвън стояха няколко мокри момичета и нетърпеливо натискаха звънеца. Щом видяха Валора две от тях закрещяха името и.
- Вал, отвори, моля те!
Ала момичето се обърна и влезе обратно в сградата. След няколко секунди вратата отново се отвори и мъж в изискан костюм, с голям чадър, излезе да отключи портата.
Минути след това приятелките на Валора: Талиса, Саманта и Меган, седяха в най-малката гостна и чакаха стопанката. Четирите момичета приличаха на всички останали, но всъщност бяха малко по-различни- имаха сили да контролират стихиите и материята, а Саманта беше русалка. Семействата на всяка знаеха за особеностите на останалите, но не ги намираха за проблем. Талиса владееше земята, Саманта- водата, Меган можеше да чете мисли, а Валора умееше да възпре всеки пламък. Тя дойде след няколко минути, облечена и гримирана, с поднос, претрупан със сладки, направени от самата нея, и широки чаши димящ чай.
- Здравейте,момичета, как сте? – усмихна се Валора, докато сядаше на меко канапе срещу тях.
- Остави ни нас, Вал, ти как си? – отговори Меган с широка прозявка.- Опа, извинявайте!
- Добре съм!- отговори убедено момичето, ала зареяният през прозореца поглед издаваше, че нещо не е наред.
- Лъжеш!- отсече рязко Саманта дори без да я поглежда.
- Сам е права, Вал – замислено проговори и Талиса, която всъщност познаваше много добре Валора.- Нещо те тревожи.
- Хей!- приятелката и се намръщи.- Да не сте дошли да ме проучвате?
- Не, промълви Меган, отпивайки от чашата си.- Всъщност намерихме нещо и искаме да го видиш.
- Какво нещо?
- Сам, дай и го.
Саманта бавно бръкна в джоба на дънките си и извади малък пакет, увит в плат.
- Намерихме го в една подводна пещера вчера, докато се гмуркахме.- обясни тя.- Беше в нещо като сандък. Решихме, че можеш да знаеш нещо за него, защото имаш подобен...
- Валора пое внимателно пакета и го сложи на масата. Момичето изпитваше странно чувство, когато посегна да развие предмета.Беше необяснима сила, някаква странна топлина в гърдите и главата. Тихи гласове зашепнаха неразбираемо...
- Вал?- гласът на Меган я откъсна от унеса и.- Хайде, виж го! Може да го задържиш, на нас не ни трябва.
Валора бавно отметна ъгълчето на плата, което скриваше съдържанието му. На сивата светлина на деня отвън заблестя като от призрачна материя голям медальон. На него имаше пет концентрични кръга. В централния кръг имаше драконова глава, сякаш оградена от паяжина, напръскана с роса. Момичето обърна предмета, които имаше големина на CD диск. На гърба му бяха изобразени силуетите на осем животни, разделени от лъчи, излизащи от два централни кръга. Центърът бе разделен на четири и по повърхността му личаха бледи очертания на лица.
- Красив е.- продума Меган след кратко взиране.
- Да....- отрони Валора унесено.- Ще го задържа. Различен е от този, който имам, ще го разгледам по-подробно.- продължи тя, докато отново завиваше медальона.
Настъпи кратко мълчание. Шестте момичета не смееха да се погледнат. Бяха като зашеметени от красотата на медальона. Единствената жизнена бе Меган, която познаваше Валора отдавна. Точно Меган не се задържаше дълго на едно място. Затова напрежението, което витаеше в помещението не и понасяше.
- Аз мисля да си ходя вече.- заяви тя, ставайки от мястото си.- Имам много работа вкъщи.
- Довиждане, Мег!- отговориха другите момичета.
- Джо ще те изпрати, не ми се мърда.- добави Валора с тих, сякаш отпаднал глас.
Меган излезе от стаята и приятелките и не я видяха повече.