Цаних се да продавам сладолед
с кокос от Индонезия и Бирма –
на щандчето на "Филип Кутев" 5,
до входа на проклетата ти фирма.
Добър е сладоледецът! – дори
началникът ти вчера го опита.
Две топки аз му дадох без пари.
А третата плати – за долче вита.
Стърчах пред него – бял като платно.
Готов бях да му падна на колене –
и да го моля само за едно:
– Пич, я пусни момичето при мене?
Като те пусне, моля те, излез? –
и ще ти сипя в кофичка от фафла.
И ще те гледам – по-богат от Крез,
направо шейх, продал барел със нафта!
Понеже нямам захарно петле,
пък и врабче на щанда ми не кацна,
ела – и върху твоето носле
от сладоледа с пръстче ще ти мацна.
И тъй като на "Филип Кутев" 5
с началника направо сме си братя,
с един голям сметанов сладолед
след работата аз ще те изпратя.
А твоят шеф дори на Тянанмън
да беше спретнал своя нова фирма,
пак щях да идвам – в твоя крехък сън –
с кокосов сладолед от братска Бирма.