автор: Albatros

Тъй както вятър шумоли
наесен в сухите тръстики
и дъжд в горите рохоли
над габъри и трепетлики,

тъй както призори шуми
потокът под мъхнати клони
и над посърнали земи
пух от глухарчета се рони,

тъй както птичите ята
в свистеж прощален ръкопляскат,
тъй аз се уча да чета –
и сричам тихата ти ласка.

За теб – светулка – паля свещ!
И – сякаш в храмове обрани –
за стих, за обич и копнеж
се раждам в топлите ти длани.

Огрян от мека светлина,
потъвам в твоите зеници.
Светът в очите на Жена
е обич – и гнездо за птици.