автор: apostola

Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопАх дълбоко.
Край нея скеле изградих

да я опазя от повреди
и невредима да расте.
С вода поливах ежедневно
голяма тя да порасте.

Тя стана праскова голяма
и всеки юни е във цвят.
И всяка праскова узряла
е малък елексирен свят.

Че всяко плодче на дървото
е малка сладичка звезда
и пълни бузите червени
със топло слънце и вода.

А аз напълно съм доволен,
че нещо сам съм изградил.
Спокоен мога да заспивам-
едно дърво съм посадил!