автор: lordly

„То, бива – бива, ама цял вол за мезе не бива”, казват мъдрите хора, но къде ти мъдрост по нашите географски ширини, думам си аз на акъл, колчем се сетя каква я натворихме миналият месец.

Седим си значи с Петко Кучето и Начо Скаридата пред кварталното кафене, сърбаме си го значи сутрешното и отегчено обсъждаме жегата, и липсата на кръшни майки и млади баби в кварталната градинка. На тогаз, ни вкара Скаридата оная муха, че в спадналата вода на отводнителните канали, рибата е станала по-нагъсто. То там само таранка, червеноперки и тук там някое шаранче се лови, ама нали и тримата сме хайлази, надумахме се и ей ни в ранния следобед на каналите.
Близо час мятахме въдиците във врящата от риба вода, не ще и не ще да яде пустата, ни бял черав, ни блатен, ни сладка царевица, ни жълта джанка даже. Тогаз Скаридата бръкна от раницата и извади едно нищо и никакво кестерме*, има-няма 5-6 метра. Изухме се ние по бельо, заловихме с Кучето кестермето от двете страни и тримата се бухвахме във водата. То водата, две педи, ама пък от долу – тиня до над коленете. Влачим ние кестермето, а Скаридата плаши напред рибата у тръстиките. Ако щете вярвайте, за час един багажник с риба напълнихме, разделихме си я по орташки и се прибрахме по къщите.
Не беше се минала и седмица, бре като ми се яви един сърбел, ама точно там, дето най те е изсрам, да се почешеш. Седя си аз пак пред кафенето, дръгна си се тайничко през джоба и гледам под масата, че и Начо Скаридата си държи ръцете в джобовете. Дръпнах го аз настрани, споделихме си дереджето и айде при д-р Каракожев, дето ни е помагал още в юношеските години.
Казахме си ние за сърбежите, прегледа ни човека, изписа ни спирт и пудра за гъбички, и си се прибрахме да се церим.
През туй време, Петко Кучето беше заминал самосиндикално на ежегодната си почивка на Нареченските бани. Яви се той след 14 дни в кафенето, а ний с Начката все в джобовете го гледаме и току си смигаме. Изчакахме го да си тръгне за обяд и хайде пак при доктора.
На другата утрин, най-приятелски посъветвахме Петко да посети нашият любим лечител, даже и до вратата му го съпроводихме.
Излиза Кучето след около час, целият зачервен и потен. Мълчи, пухти и псува. Само една реплика изтърва, „цял час ма въртя на шиш, да кажа през последните три месеца, къде съм хойкал по чуждо, ама аз на мойта, мамицата....” и търти къде тях си.
Стана тя, играчка – плачка. Изгони си Петко жената и на кафето веч не иди, заради тоя наш акъл, дето подкокоросахме доктора да го разпитва за извънбрачни контакти. Ама пък откъде да знаем, че Кучето ходило на Наречен заради нерви, а не като всички нас, останалите?


*Мрежа за речен риболов, с която се загражда реката.