автор: bROkO

зад висока стена,
във тайна градина,
убих любовта
и я погребах изстинала.
тръгнах си бавно
и не погледнах назад.
край пътеката равна
само тръни растат.

обратно сред хората
няма място за мен -
твърде много умора,
твърде дълго студен.

ще потъна във хладната,
твърда, черна земя
и над мен ще разцъфнат
неугледни цветя.

.
.
.

зад висока стена,
във тайна градина,
самотата дойде,
когато ти си замина.