автор: Albatros

Пих във бюфета на гарата бири.
Сетне гаврътнах коняче едно.
Слушах как вятър на буфера свири
„Ева” на Лехар, „Сафо” на Гуно.

Минах „Аида”, подкарах и „Тоска”.
Царя „Набуко” обрах на белот.
„Дон Паскуале” – сам легнах под моста –
а се събудих във три с „Турандот”.

Бях „Сомнамбула” в един „Бал със маски” –
кротко валсирах с „Мадам Бътерфлай”.
С „Кармен” се хвърлих в изгарящи ласки,
ама „Така правят всички” комай.

Туй Доницети, туй Моцарт, туй Верди –
слагам ги в джоба на свойто сако.
Като се метнах на влака за Перник,
бях раздвоен на „Манон” и „Леско”.

Ако цанят ме в Миланската скала –
„Селска чест” спастрил и сбъднал мечти,
знам – ще ме гледа България цяла –
мама, сестра ми и леля, – и ти!

Пий с мен две бири – да вляза във форма! –
струват на едро стотинки в „Карфур”.
И ще съм твой Полионе във „Норма” –
моя Лучия – ах, Ди Ламермур!