автор: ATROPA

28.
– Защо не ми каза? – чу разтревоженият й глас. – Ще дойдеш ли? Какво става?
Той погледна към часовника на стената. Улисан в разглеждане на находката си, неусетно беше станало 9 часа.
– Идвам – отривисто й отговори.
И започна внимателно да връща пак всичко в куфара. Когато прибираше трите ярешки кожи, в третата преграда забеляза в ъгъла нещо, което беше пропуснал. Пожълтял лист, сгънат на четири. Разтвори го и с изненада видя това, което му трябваше, за да разчете тайнственото хайдушко писмо. На всеки знак от хайдушкото писмо беше означено на коя буква, цифра или дума отговаря. Прибра всичко и радостен, че ще може да разшифрова къде е скрито съкровището на Вълчан войвода, тръгна към другото, може би още по-голямо съкровище.
А нямаше ли да остане най-накрая с празни ръце?

29.
Смяната й започваше в осем вечерта, но Стефка отиде по-рано, за да се преоблече и подготви за работа. Предишната вечер (злополучната за Николай) се беше наложило да отсъства, поради болки в долната част на корема и кръста. Беше й “дошло”, а имаше болезнена менструация, особено през първия ден на цикъла. Какво ли не пробва: аспирин, парацетамол, аулин и спазмалгон, но единствено противовъзпалителните – ибупрофен и напроксен й подтискаха болката. Лекуващият лекар й беше казал, че обикновено при такива случаи болките преминават след раждане. А тя беше чела някъде, че изчезват и когато едно момиче бъде “отворено”, защото на 20 години тя беше още девствена.

30.
Но тя не искаше, както други момичета, просто ей-така да се отърве от тоя “срам” и да легне с някой, който да я отвори. А искаше търпеливо да изчака, докато се появи онзи, който ще оцени “подаръка” и няма да й се подиграе. Затова с предишните си приятели се правеше на горда и недостъпна и никога не достигаше с тях до края в интимната си близост. Всичко свършваше с прегръдки и целувки.
Но имаше и друга причина. Тя не искаше да загуби не само физическата си, но и духовната си девственост. Тази, която е като непревземаема крепост, скътана дълбоко в сърцето и с никого несподелена. Най-съкровеното място, където всеки от нас пази спомени, разочарования и малки тайни. И както с физическата, така и с духовната въпроса беше кога ще се появи човек, който може да допусне там.

31.
– Разбра ли за снощи? – посрещнаха я на вратата и накратко я “светнаха” за случилото се.
Сърцето й се сви, когато й разказаха. Не можеше да повярва. Тя много добре знаеше, че той идва заради нея. И вчера му беше казала, че ще бъде на работа, но така се случи.
Чувстваше се виновна. И за пръв път в съзнанието й проблесна мисълта, че всъщност от първия ден, преди месец, когато Николай влезна в казиното, тя не преставаше да мисли за него.
В живота й се беше появил човек, който караше всяка част от тялото й да вибрира, като музикална струна. С нетърпение го очакваше да дойде всяка вечер. През едногодишната си работа в казиното не беше виждала подобен играч на рулетка. Тя виждаше, когато седне да играе, как се преобразява, как забравя хилядолетната си еволюция на човек и се превръща в първобитен звяр, дебнещ плячката си. И това й харесваше. Но нямаше ли най-накрая и тя да се превърне в плячка?

32.
Работата я пое и времето беше всмукано от задълженията й. Когато погледна часовника си се ужаси. Беше станало 9, а него го нямаше. Веднага му позвъни.
Идваше.
Инстинктивно си пооправи косата на огледалото и си сложи червило. Болките й в кръста и в долната част на корема бяха потминали, но се чувстваше отпаднала. Беше приела съдбата си на жена – да чака не само едномесечния си цикъл, но и онова топче на късмета и щастието да се търкулне до нея. И ако това се случи, трябваше да направи всичко възможно да го задържи колкото е възможно по-дълго.
Вратата на казиното се отвори и на нея й се стори, че до нея се търкулна То – топчето...
Беше Николай.