автор: ATROPA

15.
“Е, така е. Не може винаги да се печели” – си мислеше Николай и следващите няколко пъти залагаше ту на 7 ту на 9, но птичката на щастието не кацна на рамото му този път нито веднъж.
Бяха му останали 90 лева. Стефка беше станала да си изпълнява задълженията. Да сервира кафе, безалкохолно и алкохол. След като свърши отново седна при него. Той я попита на кое число да заложи за последно. Без да се замисли тя му отговори: 7.
Този път обгради още по-здраво седмицата. На нея заложи 10 лева и не само на четирите страни от дома й сложи по 10 лева но и на всички ъгли. Така че ако се паднеше, печалбата щеше да бъде доста голяма – 1330 лева. Почти три негови месечни заплати. (Той не знаеше тя колко взема.)
Рулетката се завъртя.
Те се прегърнаха за миг с пожелание за успех и заедно с целия персонал на казиното вторачиха очи в топчето, което макар че се движеше с бясна скорост, на него му приличаше на камък, който той търкаля по нанагорнището към върха, където расте разковничето на успеха.
Цялата зала затаи дъх.
Той си представи всичко със забавен кадър как със огромни усилия бута към върха това топче. Как се препъва, пада, става и пак продължава нагоре. Вече е в подножието на върха и с върховен напън на волята го тласка през последното препятствие.
Радостни възгласи го върнаха в залата.
Топчето здраво се беше заклещило във вдлъбнатината на числото 7.
Печелеше! Щяха да си разделят печалбата със Стефка. Момичето на което заложи тази вечер и спечели.


16.
Разделиха си печалбата и след като разбра кога пак е нощна смяна си тръгна.
Беше станало късно, а на другия ден беше на работа. Животът му в следващите дни беше предначертан. Заръката да не играе беше потъпкана. От тази вечер всеки път, когато Стефка беше нощна смяна той беше в казиното и винаги печелеше. Системата му работеше безотказно. Но затова пък другата буксуваше. Единственото нещо, което бе успял при Стефка, беше, че й има телефона и можеше да си говори с нея. Но само това. Тя нито веднъж не се съгласи на поканата му да излязат заедно.
Това още повече го настървяваше.
А и той беше вече в капана. Усети се, но беше късно. Не можеше да не мисли за нея. С нетърпение очакваше мига, когато ще бъде пак с нея. В казиното. И непрекъснато пишеше. Вдъхновението го беше обсебело и почти всеки ден публикуваше в литературния сайт, но на никой друг не ги показваше, да не го помислят за луд, какъвто всъщност си и беше малко, като всеки поет, защото подобни занимания се възприемаха от тълпата за глупави и никому ненужни. Ха-ха-ха!


17.
Имаше чувството, че никога не може да загуби на рулетка. Беше си доразработил системата на игра и най вече усета, когато трябва да заложи на дадено число. И все пак на едно число (момичето облечено в зелено – Стефка), макар че беше готов да заложи всичко, не беше спечелил почти нищо.
Но топчето продължаваше да се върти около този сбор 666 на всички числа. Голямо и малко, четно и нечетно, червено и черно. И зелено. Зелената нула, на която беше печелил, но не и на живо. За него топчето беше, като точка, която всеки трябва да има пред себе си, независимо от това дали е истинска или не, към която да се стреми и да му обмисля живота. Както сега, летейки на крилата на вдъхновението и сътворявайки най-хубавите си творби, които можеше и да останат единствената му печалба.


18.
За около 20 дни беше спечелил 10 хиляди лева. За рождения ден на Стефка й подари телефон за 400 лева, на който тя много се радваше. Обикновено след полунощ в казиното нямаше много играчи и те спокойно си разговаряха, сякаш си бяха в къщи.
За първи път му се случваше, да говори с момиче, което много харесва и да няма сексуални желания. Да го възбужда. И макар че не беше рицар, проспал няколко века, представата му за нея беше като безплътно създание от светлина. Светлина, която го привличаше, като маяк, а защо не и като фар на движеща се с висока скорост през нощта кола, върху който, като комар (от който идва и комарджия), рано или късно, щеше да си разбие главата.


19.
А и много скоро чувството му за непобедимост, за непрестанна печалба, беше разбито на пух и прах.
И то само за една вечер.
През деня беше говорил по телефона със Стефка и тя му беше казала, че е нощна смяна. И както винаги досега, след работа в осем часа, зареден с енергия в очакване на срещата си с нея пристъпи прага на казиното. Но нея я нямаше. Попита колежките й не е ли на работа. Те се спогледаха насмешливо и му казаха, че е болна.
Сякаш лавина се стовари върху него и го затрупа. Едва успя да проговори “Добре” и седне на обичайното си място. Донесоха му водка. Тази вечер щеше да се напие. По традиция в началото му навиха 50 лева на рулетката.
Играта започваше.
Отново пусна в ход добре обработената си система на игра през изминалите двайсетина дни. Но тогава винаги беше със Стефка. А сега беше сам. Сам срещу Топчето на Съдбата, което тази вечер му приличаше на огромна вълна, помитаща всичко пред себе си.