автор: wingstofly

В мен дъждовете неспирно валят,
вече няколко дена,
година,
столетие.
И вали, и вали,
не е просто вода,
не е дъжд като дъжд,
а тъга,
меланхолия,
дълги сенки,
пренаселени със безбройни лица
и като стихия
се стичат в ръцете ми.

Вече няколко века прииждат реки -
уж бяха невинни,
живителни,
бистри потоци,
малко устрем и смях
и доплували
с първата пролет мечти,
а стана потоп -
дълги пътища,
демони с черни и бели криле,
пробождаща обич,
изцедена до последния трепет.

И бушуват реките,
късат бентове,
влачат изтръгнати с корена дни.
От всички утопии, вкусове, цветове,
от толкова прах и сбогувания
остана единствено тишина в бреговете.
А от всяка забрава,
от всеки спрял циферблат
така неизбежно боли
и вали, и вали, и вали.