автор: Albatros

Ако ми дойдеш с циганското лято,
ще ти ушия шалче от листа.
И със камъш от жабешкото блато
за двама ни колибка ще сплета.

А тежката вода под нас ще мляска –
почти като вулкана Кракатау.
Ще бъдеш ти с тръстикова препаска –
като те видя, и ще викам: – Уау!

От шепа трънкосливки и костилки
герданче ще ти вържа със лико –
за гъби ако тръгнеш, и за билки,
да ми се кефи Третото око.

Ще гледам как в пробягващия припек
се ветролеят твоите коси.
Не литнахме с ятата към Египет,
а зимата на хвърлей вик виси.

Когато се надвеси някой облак
и прати гръмотевици и дъжд,
на нас ще ни е хубаво и топло
в колибката от блатния камъш.

Какво ти пука? Няма студ, когато
в една прегръдка огънче гори.
Нас просто Бог във циганското лято
завинаги от зимата ни скри.