Аз съм резенче луна от слепи нощи-
уж ти светя, но в душата ти е тъмно.
Тя не иска да се буди никак. Още
е далече нейното разсъмване.
Много мрак си трупал през годините-
всеки залък, всяка глътка светлина
си заделял за душите на картините-
своята си хранил с тъмнина.
Всеки ключ към тебе е изгубен,
никой път не води към следа.
В случая не стига пълнолуние,
а избухването на звезда.