автор: CheGuevara

Днес Кривундела не усещаше земята под краката си. Раздрънканата детска количка, вече изпразнена в близкия пункт за вторични суровини, припяваше на припряните му крачки.
„Туп...туп-туп...“ Оранжевата маратонка следваше поклащането на черната...
Две шишенца медицински спирт издуваха задния джоб на протритите дънки и това беше повод за една почти детинска усмивка на брадясалото лице на кривокракия.
Но истинското щастие се криеше в кожената пунгия, скрита дълбоко в пазвата му...
Кривундела предпазливо попипа издутината, прислонила се до хлътналите му гърди, после насочи количката към близкия парк, където го чакаха аверите...
Паркира количката до кошчето за боклук, седна в края на пейката и в движение подаде едното шишенце със спирта на Комитата, тартора на групата...Пластмасовата бутилка с вода бързо пое гърмящата течност и скоро тя тръгна от ръка на ръка...
Настъпи всемирна тишина и само шумните глътки караха гълъбите наоколо да танцуват припряно около тях...Те, гукащите Божии твари знаеха, че след тези незабравими звуци, брадясалите мъжаги ще извадят сухите комати хляб, спасени от контейнерите, и за тях ще настъпи истинско пиршество...
Но Кривундела нямаше търпение да дочака дъното на бутилката. Смутолеви някакво обяснение и се надигна припряно. Искаше час по-скоро да се разположи над Сечената скала в края на парка и да се наслади истински на невероятната си находка.
Тут...туп-туп...Стъпките му криволичеха по алеите на парка, припяваха им скърцащите колела на количката...Наоколо се носеха победоносните викове на здрави, червенобузести дечица и загрижената гълчава на техните майки и бавачки...
Беше един обикновен слънчев летен ден, но за Кривундела този ден имаше особено очарование!...
Скоро достигна шарената сянка на чинара до Сечената скала. Опря количката на дънера и извади протритото детско одеалце. Грижливо оправи гънките и приседна, опъвайки отмалелите си от толкова бързане болни крака. Извади второто шишенце със спирта и много внимателно го изля в бирената бутилка, която той предвидливо напълни с прясна вода от чешмичката. С точността и отмерените движение на аптекарка разклати бутилката, докато всичко се размеси до еднородна течност и тогава се отпусна назад. Гърбът му прилепна до дънера и силата на вековното дърво като че ли премина в него...Нещо светло и отдавна забравено пропълзя по вените му и сърцето му весело запърха, като гълъбите около него...
Повече не можеше да отлага момента.
Бръкна в пазвата си и извади протритата кожена пунгия. С треперещи пръсти изрови из между разнородните фасове едно кехлибарено цигаре, което днес изрови за късмет в един от контейнерите. Сега спокойно ще може да си пуши фасовете, без да си гори пръстите.
Старателно изтри цигарето в дънките, подбра един по-дълъг фас и го затъкна внимателно в него. Драсна клечка кибрит и вдъхва дълбоко лютия дим. После отпи глътка от бутилката и притвори очи. Някъде отдалече се носеха глъч и птичи песни.
Светът стана ласкав и дружелюбен.
Един палав слънчев лъч, промушил се през листата на чинара, погали кехлибарено цигаре и то заблестя в ръката на Кривундела – същинско злато!...
Колко малко му трябва на човек, за да се покачи на Седмото небе!...


Ружа ВЕЛЧЕВА