автор: ATROPA

1.
Страшно много му се свидеха тези 50 лева, с които си плащаше в момента сметките за ток и вода, след като можеше с тях и тази вечер да отиде в казиното да играе и да види момичето, с което се беше запознал преди месец. Но какво да се прави!?!
Понякога разумът надделява над чувствата.
А и добре, че е така – си мислеше Николай, докато касиерката му подаваше квитанциите. Той машинално ги пъхна в джоба, където се подвизаваха последните му две банкноти по пет лева до следващата заплата. Излезе на улицата и побърза да се потопи в потока, който го понесе, като книжна лодка. Погледна часовника си – шест часа следобед.
Имаше време да се поразходи в парка и да се порадва на есента, която беше в разгара си. А и къде ли да ходи другаде с този полупразен джоб. Ха-ха! Течението на улицата пое тялото му, а мисълта му се върна в онази вечер преди месец.
От три години не беше стъпвал в игрални зали.
“Последната му любов” бяха машинките. Колко загубени пари и време. Беше се зарекъл това вече да не се повтаря. Но... в онази вечер след работа с приятели решиха да се почерпят. Водка, бира и накрая в дискотеката съвсем се отрязаха. На тръгване Иван им предложи да си опитат късмета в казиното на рулетката. Николай се съгласи с уговорката, че няма да играе. Още на вратата ги посрещна едно русо момиче (после разбра, че се казва Стефка) и им предложи нещо за пиене.
В казината питиетата са безплатни, но затова пък винаги излизат златни. Докато приятелите му залагаха на различни числа той беше вперил поглед в красивото момиче, което ги беше посрещнало и мислеше да заложи на нея. Тя усети, че я гледа и дойде при него... Представи се и го попита защо не играе. След пет минути си говореха вече, като отдавнашни познати. През това време приятелите му загубиха и решиха да си тръгват. Той им каза, че ще остане още малко докато си изпие питието.
И това му беше грешката.

2.
Китарен звън прекъсна мислите му и го върна на улицата. На отсрещния тротоар група музиканти изпълняваха мелодия, наподобяваща испански танц. Не го учуди умението им. Напоследък доста талантливи представители на артистичната общност бяха принудени да гастролират за парченце хляб. Сториха му се интересни и това го заинтригува.
Приближи се...
Външният им вид беше окаян и будеше съжаление, ала майсторството с което свиреха възхищение. Досега не беше видял някой да им подхвърля някакви пари в дълбокия черен цилиндър пред тях.
Знаеше колко пари има в джоба си но въпреки всичко реши да ги сподели... Извади едната си банкнота от 5 лева, но преди да я пусне в цилиндъра, погледна от любопитство дали са събрали нещо. И ахна от учудване.
Цилиндъра беше пълен догоре с петдесетолевки.
Почувства се неудобно, че им дава толкова малко пари и нервно започна да пребърква джобовете си. Беше забравил, че има само още едно 5 лева. Музикантите бяха спрели да свирят и го гледаха дяволито. Главният отиде при него. Извади от шапката една петдесетолевка и я залепи на челото му.
– Приятел, ти получаваш наградата – му каза и го потупа по рамото.
Николай не можеше да се съвземе от изненада. Отлепи банкнотата от челото си и преди да им благодари вече знаеше къде ще отиде тази вечер.

3.
Още не можеше да се съвземе от преживяното, когато си погледна часовника и установи, че е минал само половин час откакто джоба му се беше изпразнил с 50 лева, а сега се беше напълнил. Веднага се обади на Стефка, да я попита дали ще бъде на работа тази вечер, след като вчера я нямаше. “Да” – беше отговорът й. Как си? Добре – излъга я той. И без това като отиде на работа щеше да научи от колежките си за случилото се снощи.
Имаше още час и половина до смяната й и той отново се запъти към парка.
Потокът го пое, а мисълта му се върна в казиното преди месец. Приятелите му си тръгнаха и той остана да си допие питието, а след това и още няколко. Стефка беше барманка, но и помагаше на колежките си да навърта пари на автоматите, а и понякога да бъде крупие на електронната рулетка. Оказа се, че и двамата са студенти на задочно обучение. Тя беше на 20, а той на 30. След като му наля още една водка Стефка отиде да върти рулетката. Не можеше да й се нагледа. Тя беше средна на ръст със стройно и гъвкаво тяло. На приглушената светлина в казиното русите й коси се спущаха по раменете й, тъй както сенките при залез по хълма каменист. Очите й бяха, като езера сини и дълбоки, в които беше готов да се потопи. Когато свършваха залаганията тя завърташе рулетката и в обратна посока хвърляше топчето на късмета, което отначало с бясна скорост обикаляше тези от 1 до 36 червени и черни числа плюс зелената нула, а после уморено си избираше в някое легло на число да си отдъхне. Как му се искаше да бъде едно от числата в което хвърленото от ръката й топче ще се приюти. Но това можеше да стане, ако започне пак да играе.
Защо пък не?! Само тази вечер!!!
Тези 37 числа го привличаха неудържимо, макар и да знаеше, че сбора им е 666 – числото на звяра, представляващо дявола.

4.
Но зарът беше хвърлен. Оставаше да прегази собствените си заръки. Погледна към Стефка.
Струваше си.
Бръкна в джоба си да преброи колко пари имаше в наличност. 50 лева. Избра си място най-вдясно на импровизираната електронна маса за да бъде близо до нея (на две ръце разстояние, неговата и нейната). Оставаше само да се протегнат.
И се замисли.
Никога досега не беше играл на истинска рулетка. В къщи имаше детска. Умален вариант на истинската и понякога играеха на ужким с приятели. Така че той знаеше правилата. Даже беше пробвал една система на игра, която на практика му се виждаше неефикасна. Тя се състоеше в залагането на определена сума (например 1 лев) на цвят по избор (червено или черно), където печалбата е едно към едно. Дали губи или печели продължава да залага само на него.
Например; ако загуби, удвоява залога – два лева на същия цвят. Ако пак загуби, отново удвоява залога – 4 лева. Ако отново загуби, пак удвоява, докато спечели. Но ако се падне нула не печели нито червено, нито черно, а и понякога един и същи цвят не излизаше десетина пъти подред. Така че за него тази система беше неприложима. Беше разработил друга своя, която сега щеше да изпробва.
Извика едно от момичетата да му навие 50 лева.
Играта започваше.

5.
В началото трябваше да започне плахо с опипване, за да може да разбере какво е настроението на числата. За него те бяха като момичета, облечени в черно и червено. А имаше и една хубавица – нулата, в зелено. И ако успееше да ги предразположи, те щяха да му се отплатят.
Електронният глас обяви: Начало на залаганията.
Погледна към Стефка. От всички момичета само тя беше облечена в зелено. Нямаше какво повече да мисли. Един лев на нулата, единственото зелено число.
Електронният глас обяви: Край на залаганията.
И рулетката автоматично се завъртя в посока на часовниковата стрелка, а Стефка засили топчето обратно. Пред него се завърта сякаш колелото на живота и го върна три години назад. Живееха с Мария, с която се бяха запознали от литературния сайт stihoveBG.com. И двамата пишеха стихове. Той имаше вече три книги, а нейната предстоеше да излезе от печат. В живота му преди нямаше приятелка, с която да имат толкова общи интереси. Дори мислеха да се женят и да имат деца. Е, имаше и несъответствия.
Но... търкалящото се топче го върна в играта. Червените и черните числа все още си преливаха цветовете, а между тях проблясваше и самотното зелено. Рулетката забави ход и топчето, като птица започна да си търси гнездо.
Устреми се към числото 5, но то не го хареса и го отхвърли към другите гнезда. Прехвръквайки през 36, 1, 9 и 7, като разстреляно се строполи на нулата.

6.
При залог на едно число печалбата е 1:35. Беше спечелил 35 лева. Но не знаеше дали да се радва много, защото плана на играта му беше съвсем друг. И все пак спечели. И то благодарение на емоционалното въздействие, а не на теоретичните му разработки в къщи.
Причината беше Стефка.
Започваше нова игра. Сега той вече щеше да приложи на практика системата си.
Електронният глас обяви: Начало на залаганията.
В началото целта му беше ако не спечели, то да не загуби много, докато се подготви за големия удар. Системата с удвояване на залога я беше отхвърлил напълно. Беше си подготвил определени комбинации със залог на числа със залог на червено или черно, при които в най- лошия случай си връщаше залога. Е, не винаги разбира се. Ха-ха.
И така направи второто залагане.
Рулетката се завъртя по посока на часовниковата стрелка, а топчето обратно и отново го върна с три години назад при Мария, с която даже бяха изчислили как първото им дете може да бъде момче. И всичко вървеше добре, ако не беше започнал да играе на игралните автомати. Цялата му заплата отиваше там. Дори изтегли без нейното знание потребителски кредит 5 000, който за една седмица хвръкна. Започна да закъснява вечерта и когато тя разбра... Просто си тръгна, макар че не беше само за това...
Оттогава се беше зарекъл да не играе комар, макар че постоянно го човъркаше отвътре и затова през свободното си време на детската рулетка в къщи разучаваше разни системи.
И както се казва всяко чудо за три дни. Е за него бяха три години. До тази вечер...
Топчето изтрополи и отново го върна към играта.
Беше заложил по 50 ст. на десет червени числа и пет лева на черен цвят. Ако се паднеше черно му връщаше половината от залога, а ако улучеше число печелеше седем лева. И така няколко щеше да заложи няколко пъти, като променя само цветовете.
Например следващия път 50 ст. на десет черни числа и пет лева на червен цвят. Беше пробвал в къщи и от десет завъртания или беше около нулата или беше на печалба и то доста добра.
Топчето намали ход и спря на черно.
Пет лева загуба.
Но играта, пък и животът продължаваха.

7.
Следващите няколко игри щеше да играе по същия начин, но трябваше да следи кои числа излизат и кои не, за да може когато реши, че е настъпил момента дадено число да излезе да заложи на него с максимална сума.
И така Стефка отново завъртя рулетката. Рулетката с числата. Числата в червено и черно и самотната нула в зелено. Червено и черно се преливаха под акомпанимента на всемогъщата нула, от която започваше и свършваше всичко. Приличаха му на думи с ударени и неударени срички, които бяха като материална субстанция, виждаше ги пред себе си, можеше да ги пипне, да ги подхвърля, като жонгльор във въздуха и да ги подрежда в стихове. Беше започнал да пише от десетгодишен и в стихосложението за него нямаше тайни. Беше детска игра да подреди едно стихотворение с определена стъпка и дължина. По свой начин си представяше стъпките: ямб – разходка на влюбена двойка покрай брега на морето, хорей – ръченица, анапест – нож в гърба, амфибрахий – галопиращ конник, дактил – пиян мъж се кара на жена си. Не му беше нужно както в началото да брои сричките. Можеше, ако му кажеш изречение с около 10 думи и веднага да определи с колко букви е. Беше чел много и за него най-важното си оставаше да бъде оригинален, да не се повтаря с някой автор, сиреч да плагиатства, макар и неволно. Беше разучил различните стилове на писане, като при упражненията цели книги на чужди автори пресътворяваше и превръщаше в свои. Но разбира се това оставаше само в тетрадките му за упражнения. В литературния сайт в който участваше и беше се запознал с Мария имаше какви ли не автори. 70% от тях бяха хора, за които познанията за поезия се състоеше от училище и това което четат в сайта, 20% пишещи с висок общообразователен ценз на ниво плагиати, 9% поети стремящи се да намерят собствен облик и единият процент оставаше естествено за него – таланта и гения. Много смешни му се виждаха псевдонимите, с които публикуваха. Какво ли нямаше. Ха-ха-ха-ха!
Гори, в които под лунна сянка самотни вълци танцуваха фламенко. Бохемски нощи под кадифено бисерна мелодия на черен ангел. Имаше тръни, глоци и луди билета. Дори имаше и един овчар, който добре че не много често надуваше понякога на дядо си кавала. От много време не можеше да чете разкази.
Виждаха му се скучни и безсмислени. А хората, които ги пишеха с трайни психически отклонения.
За кой ли път трополенето на топчето го върна в играта...
5.
Печели...

8.
Погледна за наличността си. Добре. 50 лева печалба. Унесен в играта досега не беше обръщал внимание на другите играчи в казиното. До него бяха седнали момиче и момче, които явно бяха намерили късмета си и играейки се целуваха. До тях леко пийнал мъж над петдесетте губейки и печелейки мърмореше под носа си, недоволен от света и най-вече от себе си. От другата страна на рулетката, срещу него беше...
Не! Не това не можеше да бъде вярно.
Отец Николай!!!
Само преди седмица беше взел причастие от ръката му. А сега тази ръка нарушаваше десетте божи заповеди. Не се познаваха лично, но се поздравяваха като се срещнат. Сега трябваше да се правят, че не се виждат, да не би единия да викне на другия: Дръжте крадеца!!!

9.
Едно от момичетата смени Стефка и тя отиде да сервира. След като разнесе на всички каквото желаеха, седна при него. Оказа се, че са една и съща зодия – Рак.
Първият етап на системата, която играеше беше минал благополучно. Отсега нататък щеше да залага на няколко числа, които беше набелязал, но с по-големи суми. Чувстваше до него подкрепата на Стефка.
Електронният глас обяви: Начало на залаганията.
Първото число на което заложи 10 лева беше 13. Любимото на предишната му приятелка Мария.
Рулетката, олицетворяваща живота, отново се завъртя. А топчето, метафоричен образ на човекът, търсещ щастието си, заподскача като лудо нагоре и надолу в обратна посока. Мислеше си за Мария. През тези три години нито се беше виждал, нито чувал с нея. Не таеше лоши спомени за нея, но бяха започнали да избледняват с времето.
Рулетката забави ход. Топчето също.
Пред погледа му все по ясно започнаха да се забелязват червените и черните числа. Очите му трескаво търсеха червеното 13. Забеляза го. Топчето се беше устремило към него. За миг спря в леглото на 24, но се отскубна и продължи. Оставаха няколко числа до 13. Премина през 10, 32, 8 и внезапно се шмугна на 30.
Жалко.
Трябваха му още няколко сантиметра, толкова колкото му трябваха и при...

10.
... и при Мария.
Тя беше дълбока и широка. А неговия беше среден по размер (14 до 16 см), и макар че успяваше да я задоволи, благодарение на познанията си за женското тяло, чрез стимулиране на ерогенните зони и най-вече чрез масажиране на точката 'G', чувстваше неудовлетвореност. Трябваха му още няколко сантиметра, за да премине в по-горна категория. И когато научи, че може да се удължи с няколко сантиметра, не се двоуми, колкото и да му струваше това. Методът се състоеше в приемане на хапчета “VIMAX' и изпълняване на упражнения за разтягане, които се състояха в следното: Необходимо беше члена да е в ерекция 80%. Използва се смазка, която се нанася върху пениса. Пенисът се захваща в основата с палецът и показалецът на едната ръка (двата пръста оформят знака ОК). С плавно движение и с умерен натиск, ръката се придвижва в посока към главата на пениса. След което движението се повтаря с другата ръка. Неочаквано и за него след три месеца пениса му се удължи с два сантиметра. Трябваше му само още един за да се качи в по горната категория, но не го постигна, докато с упражненията за удължаване не започна да прилага и един даоистки метод да не се изпразва бързо. Без за задържане на еякулацията. След раздялата си с Мария той се върна при любимият си контингент – сервитьорките. И първо на сухо, а после с някоя от тях започна да оттренира няколко начина: Първият беше като потопи члена си в чаша със студена вода.
Другият метод беше т.нар. “Метод на трите пръста”. При него, малко преди да се изпразни, трябваше да се притисне с трите пръста тази част от пикочопровода, която се намира между ануса и тестисите, за да се спре изпразването и да се запази ерекцията. Точката се нарича “Един милион златни монети”, толкова колкото даоистките монаси са вземали за да покажат къде се намира. А какви ли монаси всъщност са били, след като са се занимавали с подобни неща. Ха-ха-ха! Няма значение. Важното е че след още три месеца успя да прекрачи този един нищожен сантиметър.

11.
– На кое число мислиш да заложиш следващия път? – прекъсна мисълта му Стефка.
Николай се замисли. Няколко числа още не бяха излизали, но реши да подходи този път по друг начин. Попита я дали има любими числа.
– Разбира се – му отговори тя. – 7 и 9.
– Добре ще залагам на 7 и 9. Ако спечеля делим.
И двамата си стиснаха ръцете в знак на съгласие.
“Начало на залаганията” – обяви електронният глас.
Николай заложи 10 лева на числото 7.
Рулетката се завъртя и топчето заподскача отново.
Беше станало късно и в казиното беше останал само той и персонала. Всички се бяха накачулили над него и следяха с интерес играта.
“Хм, не удържах на думата си – мислеше си той. – Но пък какво от това. Само една вечер. В края на краищата една птичка пролет не прави.”
Но той не знаеше още, че няма да бъде само тази вечер.
Рулетката забави ход. Топчето се заоглежда в търсене на място, където като птичка да загнезди. Всички се бяха вторачили в него и го следяха с нетърпение. без пътя му. Изнемощено вече Уморено то от дългия път, То пробва гнездото на нулата, но нещо не му хареса и с последни усилия се оттласна и удобно се настани в гнездото на числото 7.

12.
Прилив на вълна от радост обля Николай и Стефка. И двамата не разбраха кога бяха се прегърнали..
Това беше един Божествен миг.
И нямаше нужда, както исихастите да поставят телата си в специално положение и чрез задържане на дишането и непрекъснато повтаряне на Ииусовата молитва: “Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!”, за да достигнат състояние на блаженство и да съзрат Божествената светлина – онази, която са видели само учениците на Иисус Христос.
Или както будистите чрез повтаряне на вълшебната мантра “Ом, мане падми хум” да издигнат змията по гръбначния си стълб, докато отвори Аджна чакра и установят Съзнание без мисли – самадхи.
Те бяха постигнали всичко, сега и тук, в казиното.

13.
Печалбата беше 350 лева. Попита я дали да продължават.
– Разбира се – му отвърна тя.
Този път заложи на другото й любимо число – 9.
Но заложи повече. Понеже нямаше право да залага на едно число повече от 10 лева, той го обгради. Освен на числото 9, където постави 10 лева, постави и по 10 лева на линиите на съседните му числа 6, 8 и 12. Ако излезеше едно от тях, печалбата беше 1 към 17 или в случая 170 лева. А ако излезеше 9, към печалбата от 350 лева се прибавяха още 510 лева или общо 860.
Електронният глас обяви края на залаганията и рулетката отново се завъртя. Стефка и Николай си стиснаха ръцете. Те не осъзнаваха, че мислят вече в множествено число – за общото между тях. А засега общото беше бъдещата печалба.
Топчето изтрополя и незнайно защо го върна на село, където възрастните му родители (майка му на 70, а баща му на 77 години), едва преживяваха с мизерните си пенсии. Последния път, преди седмица, когато ходи при тях се чувстваха много зле. Майка му имаше високо кръвно, множествена склероза и диабет, но не беше на инсулин. Баща му, освен проблемите с простатата, имаше и сърдечна недостатъчност и задуха. Той беше мамино детенце. С огромни усилия бяха събрали пари, за да му купят много хубав, голям апартамент в града, който, ако тази вечер не му бъде единствената да играе на комар, можеше и да го загуби.
– Какво се замисли? – върна го към играта Стефка.
Топчето с умерен ход галопираше и като победител оглеждаше числата. Кое ли число щеше да избере.

14.
То (топчето) беше на работа при Негово Превъзходителство Краля на Измамниците и тържествено му се беше заклело във вярност.
А работата му се състоеше да надхитри участващите в играта за печалба, като от време на време им подхвърля коричка хлебец, за да ги подмами да се пристрастят към мисълта, че могат да спечелят. То играеше и ролята на Съдбата, нещо колкото предвидимо, толкова и непонятно. И докато за Римския философ Сенека съдбата е непостоянна, то за него беше постоянна. Винаги да печели, чрез предопределянето й. И сега като се позамисли реши да опровергае твърдението на някакъв си гръцки философ, че нищо в този свят не се повтаря и нахално се настани пак в числото 7.