автор: kasiana

(фентъзи)

         Имеона седеше в един от фотьойлите в каютата си. Не отвори лаптопа, защото очакваше баща си и съзнанието ù бе изцяло погълнато от мисли за предстоящия им разговор.

         
         Мисълта на Ими блуждаеше...Девойката обаче не смееше да погледне към стената над бюрото си, защото знаеше, че болката отново ще захапе стръвно сърцето ù, щом очите ù се докоснат до фотографията на майка ù – примата на оперния театър „Ла Скала” в Милано – Бианка Горова-Раева. Но сега писателката чувстваше непреодолимо желание за духовно общение с нея, затова не отклони зениците си от любимия образ…

         Снимката беше от гастрола на прочутото сопрано на сцената на Кралския оперен театър „Ковънт гардън” в Лондон - в ролята на Норма от едноименната опера на Винченцо Белини. Ден след нестихващите аплодисменти за виртуозното изпълнение на българската певица, се случи нещо необяснимо.

         В уикенда след представлението Бианка трябваше да лети с чартърен самолет за Мавритания, където в близост до Окото на Сахара – мистериозно древно геоложко образувание с формата на пръстен, две световни мега филмови компании бяха започнали снимки на мащабно фентъзи, в което красивата Бианка бе поканена за главната роля. Но прелитайки над Окото на Сахара, се случи нещо необяснимо – самолетът неочаквано бе обхванат от блуждаещи светлини, в които сякаш се стопи и изчезна от погледите на втрещените артисти и снимачния екип…По небето нямаше нито едно облаче, не бяха отчетени магнитни аномалии…Учените не можаха да обяснят естеството на явлението.

         „След месец ще се навършат пет години оттогава.” – помисли с нотки на тъга писателката.
         На снимката бе запечатан миг от арията „Casta Diva”, в която върховната жрица Норма се моли в Свещената гора на друидите на Непорочната Богиня…

         - Мамо, липсваш ми! – простена в душата си Имеона и в очите ù бликнаха сълзи…

         Една година след трагедията, астралното тяло на младата писателка за пръв път излетя във фините слоеве на времепространството. В началото тя много се изплаши. Но мисълта, че този неочакван дар от Небето ù предлага феноменалната възможност да разбере какво точно се бе случило с майка ù над Окото на Сахара, приглуши страховете на девойката. Тя вярваше, че Бианка е някъде Там – отвъд границите на познатото измерение…Трябваше само да открие за какво е мислила в момента на изчезването…Може би това бе ключът към разгадаването на необяснимото явление…

         Така, при едно от поредните астрални излитания, Имеона съвсем неочаквано попадна в скùта на Еспòра…И започна да пише сàга за Повелителката на небесните коне и Великия македонец…Но в тяхното времепространство Бианка я нямаше…

         - Пръстенът! – извика неистово девойката – Пръстенът на друидите, който татко откри в земите на древните гали...Пръстенът с рунически знаци... Да! Това трябва да е ключът... Ценният артефакт бе предаден на тамошния археологически музей, но мама, кой знае защо, поиска татко да ù поръча копие от него за годишнината от сватбата им...
         Няколко месеца след семейното тържество – Б.Г. Раева, както журналистите често я изписваха в медиите си, подчертавайки с инициалите на личното и бащиното ù име българския произход на певицата, тя се върна за една седмица при близките си – да им се порадва, както и те на нея, да отдъхне във фамилната вила в поречието на Черни Лом, а в свободното си време – да репетира сред природата ролята на Норма.

         „Мама беше с този пръстен, когато се разпяваше под дъба и често дълго се взираше в причудливите руни по него – спомни си Имеона – След това тя отпътува за Италия. – продължи да размишлява девойката - Искаше да продължи да работи над образа на жрицата там, където се бе родила операта „Норма” – във вилата на Джудита Паста – първата изпълнителка на главната роля…Мама казваше, че Джудита била поканила Винченцо Белини в Блевио, до Lago di Komo, където заедно с либретиста Романи окуражавали композитора, че „Норма” ще пожъне небивал успех…”

         За последен път Ими и баща ù се видяха с Бианка в „Ковънт Гардън”. Бяха отлетели за Лондон, защото певицата се чувстваше спокойна и окрилена, само ако хората, които най-много обичаше бяха с нея на премиерите ù…Когато на следващото утро я изпращаха на летището за Мавритания, Имеона забеляза, че копието на друидския пръстен отново бе на безименния пръст на лявата ръка на майка ù…

         Девойката отвори лаптопа и реши да опресни знанията си за друидите. „ Защо мама се интересуваше от тях? Защо избра ролята на Норма? А каква беше онази роля, за която я бяха поканили да се снима? И какво точно е това Око на Сахара?” – мислеше Имеона.

         Тя реши отново да търси майка си в астралното пространство, но този път не искаше да се лута. Знаеше точните координати на мястото, всмукало чартърния самолет с пилота и Бианка на борда…Надяваше се интуицията да ù подскаже къде бяха попаднали след това?

         - Ще те намеря, мамо! Ще те намеря!” – твърдо изрече писателката и погали с обнадежден поглед образа на майка си.
         След това пусна запис на операта „Норма” от Белини, за която по думите на Бианка, композиторът Рихард Вагнер е написал:” Възхищава ме богатата мелодична инвенция около истинските страсти. Партитурата, съчинена от гений, говори със сърцето”

         Имеона се отпусна във фотьойла и се заслуша внимателно…”Норма” бе определяна единодушно от всички познавачи на оперното изкуство, като апотеоз на красивото пеене и необикновеното съчетание на лирика и трагика …Трагика, която беляза семейство Раеви с болезнени спомени…

МУЗИКА:

Каста Дива


Следва