автор: argonyk

Навярно от лятната скука обзет,
голи хълмове вятърът брули.
И флиртува със жълтите дюли,
този вятърничав хулиган проклет.

Ще затръшне порта, ще събори плет,
иззад ъгъла ще се изсули
с кипнали до лудост молекули...
Поп ще се прекръсти, ще ругае кмет.

В клоните с врабчетата ще пее
по написаните ноти от бели.
Шумата събрана ще пилее.

Прах немирникът ще вдига, и поли,
чак додето в повей изтънее,
селото на шир и длъж обиколил...